4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
С., 31.03. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 427 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Ц. от АК-С., против въззивно решение № 17997 от 04.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 12431 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което като е отменено решение от 02.06.2014 г. по гр.д. № 11431/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 с-в, с което са уважени предявените от Н. К. Я. срещу Медицински университет – С., искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 14 от м. януари 2014 г. на ректора на Медицински университет [населено място]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „професор, висше училище” в Катедра „Хирургия” и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, за периода 13.01.2014 г. до 13.07.2014 г., в размер на 2 749,68 лв., със законните последици, тези искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, са отхвърлени като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и извежда правни въпроси от материално и процесуално естество, по които се е произнесъл въззивния съд и за които твърди, че са от значение за изхода на спора, а именно – необходимо ли е заповедта за прекратяване на договор за допълнителен труд да бъде мотивирана, да се посочат фактическите и правни основания за прекратяването; законосъобразна ли е заповед за прекратяване на договор за допълнителен труд, в която не са посочени основанията за прекратяване, предвидени в КТ; липсата на предвиденото в чл. 334, ал. 1 КТ 15-дневно предизвестие при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд, води ли до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване; законосъобразна ли е заповед за прекратяване на договор за допълнителен труд, в която не е посочено изрично споразумението между страните, въз основа на което възниква договора по чл. 111 КТ и който се прекратява; основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд имат ли самостоятелно, независимо съществуване и прекратяването на основното трудово правоотношение предизвиква ли автоматично като последица и прекратяване на договора за допълнителен труд, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е и въпросът, необходимо ли е съдът, пред който се разглежда дело срещу заповед за прекратяване на трудов договор за допълнителен труд/външно съвместителство/, да спре делото при наличие на данни, че в същия съд се разглежда дело срещу прекратяване на основното трудово правоотношение и това дело явява ли се от значение за решаване на спора по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и длъжен ли е въззивният съд, когато отменя първоинстанционното решение, с което е била уважена исковата молба, да се произнесе в решението си по всички съображения, изложени в исковата молба, за които също твърди, че са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Медицински университет – С., представляван от ректора В. М., чрез пълномощника си адв. И. С. от АК-Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия иск оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 КТ, въззивният съд е приел, че между страните е съществувал безсрочен трудов договор за допълнителен труд, сключен на основание чл. 111 КТ/външно съвместителство/ с допълнително споразумение № 25/29.05.2012 г. към трудов договор № 1289/26.09.2002 г. Приел е, че договорът за допълнителен труд на ищеца е прекратен със заповед № 14 от м. януари 2014 г. на ректора на Медицински университет [населено място], считано от 13.01.2014 г., която заповед е законосъобразна, тъй като е спазена писмената форма на волеизявлението за едностранно прекратяване на договора за външно съвместителство от страна на работодателя на основание чл. 334, ал. 1 КТ, достигнало до ищеца най-късно на 05.03.2014 г./датата на подаване на исковата молба/, поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставените материалноправни въпроси, които уточнени съгласно разрешенията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК се свеждат обобщено до възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство. Тези правни въпроси от материално естество са обусловили изхода на спора и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Останалите поставени от касатора два правни въпроса от процесуално естество, не са обусловили изхода на делото, поради което не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, с оглед приетото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, поради което по тях касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Те се отнасят до допуснати процесуални нарушения на въззивния съд и по тях настоящата инстанция ще се произнесе в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
Тъй като спорът е трудов, с оглед разпоредбата на чл. 359 КТ касаторът не дължи внасяне на държавна такса за производството пред касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 17997 от 04.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 12431 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: