Определение №501 от 3.4.2012 по гр. дело №1363/1363 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 501

С., 3.04 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1363 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. Делийски от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Ц. от АК-С. против въззивно решение № 304 от 07.07.2011 г. по в.гр. дело № 549/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, втори въззивен граждански състав, с което като е потвърдено решение № 37 от 13.04.2011 г. по гр. дело № 705/2010 г. на Панагюрския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касатора срещу [фирма] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, а именно : длъжен ли е работодателят при уволнение поради намаляване обема на работата, да извърши подбор между всички работници със сходни/еднотипни/ длъжностни характеристики и сходна/еднотипна/ ли е длъжността, в която по-голямата част от основните трудови функции са идентични с длъжността, в която освен тях са добавени и някои други трудови функции, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представената съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ, а именно – решение № 2107 от 09.01.2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 603 от 12.04.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 246 от 23.06.2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 1152/2010 г. и решение от 07.01.2008 г. по кас.гр.д. № 617/2007 г. на Софийски апелативен съд, ГК. Въпросите са поставени във връзка с приетото в обжалваното решение, че подборът е законосъобразен, извършен между всички работници заемащи длъжността „оператор ММ” при работодателя и с оглед критериите по чл. 329 КТ е прието, че ищецът има по-ниска квалификация, както и допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за което е бил наказан, както и че при намаляване обема на работата работодателят не е задължен да извърши общ подбор между работниците, извършващи еднородната работа като „оператор ММ” и онези работници, изпълняващи сходна длъжност – „оператор ММ, той и шлосер”. Предвид представената съдебна практика се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение съдът е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Във връзка с поставените правни въпроси от касатора в цитираното ТР № 3/2012 г. е прието, че възможността да бъде разширен кръгът на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на подбора – до длъжности, които са еднородни, близки или сходни със съкращаваните, съответно се намират в звено с намален обем на работата. При съкращаването на щата на единствената щатна длъжност/трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг/други/, заемащ близка или сходна длъжност. Ако това право на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсегът на същия – между работниците или служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Т.е., работодателят не е задължен при съкращаване на щата или намаляване обема на работата да извърши подбор между всички работници и служители, както между тези, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата, така и онези заемащи близки или сходни длъжности. Приетото по поставените въпроси от въззивния съд е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 07.07.2011 г. по в.гр. дело № 549/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, втори въззивен граждански състав, по касационна жалба с вх. № 4970 от 05.08.2011 г. на И. Л. Делийски от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top