3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 09.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 2175/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 396, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Надежда Н. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-Р. срещу въззивно определение № 2141 от 30.08.2012 г. по ч. гр.д. № 789/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено определение № 484/25.07.2012 г., постановено по гр.д. № 468/2012 г. на Беленския районен съд, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Ю. И. Ю. от [населено място] могили по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл. 59 СК срещу Надежда Н. Т., чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 4318/2011 г. на ЧСИ и е допуснато обезпечение на предявения иск по гр.д. № 468/2012 г. по описа на Беленския районен съд от Ю. И. Ю. срещу Надежда Н. Т., по чл. 59 СК, за допускане промяна относно мерките за упражняване на родителските права върху малолетните деца И. Ю. И. и Ф. Ю. И., които да се предоставят на бащата, за определяне на режим на лични отношения с майката и месечна издръжка, която тя да заплаща, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 4318/2011 г. на ЧСИ по отношение на предаване на малолетното дете И. Ю. И. на майката Надежда Н. Т., като в останалата му част определението на Беленския районен съд е потвърдено. Въз основа на въззивното определение е издадена обезпечителна заповед от 10.09.2012 г. Частната жалбоподателка твърди, че въззивното определение е неправилно, тъй като изводът на въззивният съд за вероятната основателност на предявения иск е необоснован, поради което моли то да бъде отменено и молбата на ищеца за допускане на обезпечение на иска да бъде отхвърлена.
Ответникът по частната жалба Ю. И. Ю. от [населено място] могили, чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 396, ал. 2, пр. 3 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС. Изложено е твърдение, че при постановяване на определението си, с което е допуснато обезпечение на предявения иск като вероятно основателен, въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност и възраженията на ответницата във връзка с това. Представя съдебна практика – определения на ВКС по чл. 288 ГПК и първоинстанционно решение, за което липсват данни, че е влязло в сила, които не могат да бъдат съобразени в настоящото производство, тъй като не представляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
За да допусне исканото обезпечение въззивният съд е приел, че в случая за молителя Ю. И. Ю. е налице обезпечителна нужда по предявения иск по чл. 59 СК за допускане промяна относно мерките за упражняване на родителските права върху малолетните деца И. Ю. И. и Ф. Ю. И., които да се предоставят на бащата, за определяне на режим на лични отношения с майката и месечна издръжка, която тя да заплаща, поради което е уважил молбата му като е постановил спиране на изпълнението по изп.д. № 4318/2011 г. на ЧСИ по отношение на предаване на малолетното дете И. Ю. И. на майката Надежда Н. Т. до приключване производството по делото. Приел е, че в интерес на детето е при този висящ процес принудителното му предаване на майката да не бъде извършвано.
Въпросите на жалбоподателя, свързани с необсъждане на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и необсъждане на възраженията на ответницата във връзка с тях, не представляват общото основание за достъп до касация по см. на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не са относими към правните аргументи на въззивния съд, а изразяват несъгласието на жалбоподателката с приетата от съда основателност на молбата за допускане на обезпечение на молителя Ю. И. Ю. с правно основание чл. 389 ГПК. По този начин касаторката допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК с тази за достъп до касация по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. При това дали са налице достатъчно доказателства за основателността на предявения иск с правно основание чл. 59 СК и дали той е обезпечен с доказателствата по делото, е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка, а значението на правния въпрос, който представлява основание за достъп до касация, се извежда от правните изводи на съда, а не от приетите за установени конкретни факти и обстоятелства. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото частната касаторка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2141 от 30.08.2012 г. по ч. гр.д. № 789/2012 г. на Русенския окръжен съд, по частна касационна жалба с вх. № 463/11.01.2013 г. на Надежда Н. Т. от [населено място].
ОСЪЖДА Надежда Н. Т. от [населено място] да заплати на Ю. И. Ю. от [населено място] могили направените разноски за настоящото производство в размер на 100/сто/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :