4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1279
София, 30.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 854/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [заличено име на фирма] против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-39 от 06.04.2009 год. по гр. дело № 117/2010 г., с което е потвърдено решение № 1449 от 27.11.2009 г. по гр. дело № 3326/2009 год. на Бургаски районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на П. В. В. и отменена заповед № 2 от 06.04.2009 г. на председателя на Управителния съвет на „Л. Н. Б.” АД, П. В. В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оператор реактор” на инсталация ПЕВН-2, производство 8 и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 10047,54 лв. за периода 07.04.2009г. – 07.10.2009 г. (въззивният съд е отхвърлил иска за разликата над 10047,54 лв. до поискания размер 10188 лв.) на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В касационната жалба (отделно изложение за допускане на касационно обжалване не е изготвено) жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като акцента на оплакванията е поставен върху приложението на чл. 189, ал. 1 КТ и критериите при определяне на дисциплинарното наказание. Представени са съдебни решения на Върховния касационен съд по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, като се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приетото в посочените решения, според които, дисциплинарното уволнение следва да се налага при съобразяване критериите на чл. 189, ал. 1 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника/служителя, и когато нарушението на трудовата дисциплина е индивидуализирано чрез тези показатели и оценено като тежко нарушение, работодателят може (без да е длъжен) да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като е достатъчен само факта на самото нарушение, без да е необходимо да е настъпила щета за работодателя. Обосновава се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. В. В. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение, с което критериите на чл. 189, ал. 1 КТ са обсъдени в контекста на извършената от съда конкретна преценка на всички обстоятелства относими към нарушението, като е преценено, че наложеното наказание не е адекватно на тежестта на констатираното нарушение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложеното в касационната жалба следва да се конкретизира материалноправния въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ.
Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Поради това законът, в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, установява критериите, от които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарното наказание. Основният критерии е „тежестта на нарушението” установено с неговата обективна и субективна характеристика, „обстоятелствата, при които е извършено нарушението”, относими към параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението и „поведение на работника или служителя”, като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика.
С решение № 461/17.06.2010г. по гр. дело № 626/2009 г. на ВКС, решение№ 372/01.07.2010г. по гр. дело № 1040/2009 г. на ВКС и решение № 476/09.07.2010г. по гр. дело № 269/2009 год. всички постановени по реда на чл. 291 ГПК е създадена задължителна съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, според която, при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид критериите – тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Обжалваното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дисциплинарното наказание уволнение е наложено на ищеца, затова, че при извършена проверка на 09.02.2009 г. е пушил в нерегламентирано за това помещение – стаята за хранене на работното му място. Съдът е извършил задълбочена преценка на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното нарушение, неговата значимост, формата на вина на работника, степента на вероятност за неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението на провиненото лице с всички елементи на трудовата му характеристика, т. е. съдът е упражнил съдебен контрол доколко работодателят е приложил правилно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, при което е формирано вътрешното убеждение за несъответствие между тежестта на извършеното нарушение и наложеното наказание.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което изключва и останалите хипотези.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати направените от другата страна съдебни разноски в касационното производство в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-39 от 06.04.2009 год. по гр. дело № 117/2010 год. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [заличено име на фирма] да заплати на П. В. В. съдебни разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ