1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
С., 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1501 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Х. Т. от [населено място], приподписана от назначения му служебен защитник адв. М. Р. от АК-Р., против въззивно решение № 395 от 14.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Русенския окръжен съд, ГК, в частта му, с която като е потвърдено решение № 286 от 21.02.2011 г., постановено по гр.д. № 4937/2010 г. на Русенския районен съд, е отхвърлен предявеният от М. Х. Т. срещу [фирма] [населено място], иск за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд в размер на 5 468 лв., на основание чл. 261 КТ, за периода от 01.02.2008 г. до 31.03.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди също така, че въпреки, че съдът на основание чл. 25, ал. 3, вр. с чл. 23, ал. 4 ЗПП е постановил да му бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, определеният затова адвокат не е изпълнил задълженията си и не му е защитил адекватно интересите в процеса. В допълнението към касационната жалба, която е именована „въззивна” представляващо по своя характер изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не сочи като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са представени и влезли в сила съдебни решения, които да обосноват искането за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск по КТ, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 261 КТ и е присъдил на ищеца сумата от 252 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2010 г. до окончателното изплащане, като потвърждавайки първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, е отхвърлил този иск за разликата от 252 лв. до 5 720 лв. Съдът е приел, че за претендирания период от 01.02.2008 г. до 31.03.2010 г., с изключение на периода от м. март 2008 г. до м. септември 2008 г., ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал факта, че през претендирания период е полагал нощен труд, освен за този, за който му е присъдено възнаграждение.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Н. на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касатора на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Релевираните в изложението твърдения за неадекватна адвокатска защита от служебно назначения му процесуален представител не могат да обосноват общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са свързани с търсене на евентуална дисциплинарна отговорност на адвоката му, която се реализира по друг ред. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 395 от 14.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Русенския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 8009 от 15.08.2011 г. на М. Х. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: