3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
С., 18.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 49 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за спешна медицинска помощ [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. И., против въззивно решение № 2122 от 27.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 14361/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-79-60 от 26.07.2011 г., постановено по гр.д. № 44712/2010 г. на Софийски районен съд, 79 с-в, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от В. К. И. от [населено място] срещу Център за спешна медицинска помощ [населено място], както и е уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2 567,34 лв. – обезщетение за принудителна безработица за периода от 17.08.2010 г. до 17.02.2011г.
Постъпила е и частна жалба от Център за спешна медицинска помощ [населено място] срещу определение от 13.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 14361/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, с което в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено въззивното решение като Център за спешна медицинска помощ [населено място] е осъден да заплати на В. К. И. сумата от 1129,61 лв. деловодни разноски, извършени пред първата инстанция.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни. В частната жалба се твърди неправилност на въззивното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото, е свързан с приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, относно критериите при определяне на дисциплинарното наказание, както и материалноправен и процесуалноправни въпроси, свързани с елементи от състава на чл. 225, ал. 1 КТ, а именно разпределение на доказателствената тежест и доказателствената сила на представената трудова книжка на ищеца във въззивното производство, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представя определение № 187 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5305/2008 г., ІІІ г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, което не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната и частната жалби В. К. И. от [населено място], не изразява становище по тях в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 и чл. 276, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че по делото е установено, че ищецът е извършил визираното в заповедта за дисциплинарно наказание деяние – непоставяне на ръчна спирачка при паркиране на процесната линейка на естакадата пред М. „Пирогов” на 08.07.2010 г., но е приел, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ се явява несъразмерно тежко на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не е съответно на причинените вреди и имуществото на работодателя в размер на 2 700 лв., извършено е непредпазливо, която по-лека форма на вината не е отчетена от работодателя при налагане на това тежко дисциплинарното наказание. В. съд е приел уволнението за незаконно и е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение. По отношение на уважения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е приел, че пред въззивния съд е представена за констатация трудовата книжка на ищеца, в която не е вписано възникване на трудово правоотношение с друг работодател след процесното уволнение, поради което е приел и този иск за основателен.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, са обусловили изхода на делото, но са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 266 ГПК, обективирана в решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 238/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 149 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1884/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид – тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства, съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. Именно в синхрон с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение”, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ се явява несъразмерно тежко на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не е съответно както на причинените вреди и имуществото на работодателя в размер на 2 700 лв., така и че е извършено непредпазливо, която по-лека форма на вината не е отчетена от работодателя при налагане на това тежко дисциплинарното наказание, поради което е уважил този иск. По отношение на поставения процесуален въпрос въззивното решение също е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 149/2011 г., съгласно което когато първоинстанционният съд не е дал точни указания с доклада по делото – посочил е, че доказването на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в тежест на ищеца, без да конкретизира кои са подлежащите на доказване факти, поисканите с въззивната жалба доказателства за установяване на оставането на ищеца без работа след уволнението следва да бъдат допуснати и събрани във въззивното производство. В тази връзка изложените от касатора твърдения касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон и представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. След като по поставените правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд, посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не намират приложение, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Производството по частната жалба срещу определението от 13.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 14361/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК, предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с определянето и присъждането на таксите и разноските в гражданския процес, като част от поставените въпроси в частната жалба са предмет на разглеждане по това тълкувателно дело.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2122 от 27.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 14361/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 49474 от 08.05.2012 г. на Център за спешна медицинска помощ [населено място].
СПИРА производството по гр.д. № 49/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по частна жалба с вх. № 105452 от 17.10.2012 г. на Център за спешна медицинска помощ [населено място] до постановяване на решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :