О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 27.09. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
Като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 3737/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Г., чрез адвокат Е. П. против определение № 12130 от 25.05.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5920/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III „Б“ състав, с което е потвърдено определение от 17.12.2015 г. по гр. д. № 47264/2014 г. на Софийски районен съд, 59 състав.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по частната касационна жалба П. П. В. е подала писмен отговор, с който смята същата за неоснователна по същество. Наред с това подържа, че не са налице предпоставките за допускане до касация.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил определение от 17.12.2015 г. по гр. д. № 47264/2014 г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 58835/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав.
За да постанови този резулат, въззивният съд е приел, че по делото за делба и по гр. д. № 58835/2014 г. по описа на СРС /и двете на една фаза, висящи пред СРС/ е повдигнат идентичен спор – дали основният предмет на делбата офис № 5 в [населено място], [улица] – 41 ет. 1 е съсобствен между страните /като бивша СИО/ или е собственост само на ответницата по настоящата жалбата – П. В.. Така съдът е приел, че предметът на установителния иск за собственост се явява обхванат от същността на спора по конститутивния иск за делба, а именно между кои лица и за кои имоти следва да се извърши тя. Изложил е съображения, че при наличие на висящо делбено производство е допустимо спора дали имота е собственост само на един от двамата съделители да се решава в самостоятелно производство. Поради това въззивният съд е приел, че процесното дело за делба, което има по – широк предмет, правилно е спряно до приключване на преюдициалното дело – установителен иск за собственост.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, с оглед на което спряното производство по делба да бъде продължено. Навежда твърдения, че между производството по делба и производството по установителния иск за собственост не е налице връзка на преюдициалност, а двете дела имат идентичен предмет, поради което по – късно започнатото производство по установителния иск за собственост следва да бъде прекратено. Евентуално подържа, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК и двете производства следва да бъдат обединени. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният правен въпрос, с който се обосновава допускането до касация, а именно: „При наличие на дело за делба на съсобствен имот и образувано между същите страни за същия имот друго дело, с което едната от страните претендира, че е едноличен собственик на този имот, тези две дела следва ли да се обединят и в едно общо дело да се реши въпроса за дяловете, или следва искът за еднолична собственост да се разгледа пръв, а след решението по него, да се продължи делото за делба?“
Настоящият съдебен състав намира, че по първата част на формулирания от жалбоподателя въпрос не са налице предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. В случая въпросът за наличието на предпоставките по чл. 213 ГПК за обединяване на делбеното производство с това по установителния иск за собственост не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение. Решаващите мотиви на въззивния съд са относими към въпроса дали е допустимо паралелното разглеждане в отделни производства на искове и претенции, които би могло да се разгледат и в делбеното производство. На този въпрос въззивният съд правилно е дал утвърдителен отговор, вземайки предвид задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 7287/2013 г. Второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК.
Следва да бъде отчетено обстоятелството, че най – новата практиката на ВКС приема, че е допустимо предявяването на самостоятелен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен след започване на делбеното производство /в този смисъл определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707/2016 г. ВКС, II ГО/. В посоченото определение е прието, че в делбата съдът действително дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за изводите налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на присъдено нещо, с оглед на което за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на присъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.
След като практиката приема, че установителният иск за собственост при висящо дело за делба за същия имот е допустим, то делбеният съд правилно в правомощията си по чл. 235, ал. 3 ГПК е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска и е спрял делбеното проиводство до приключване на преюдициалното дело. В. съд е потвърдил първоинстанционното преграждащо определение, като се е съобразил със задължителната практика на ВКС, предвид което настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация и по втората част на изведения от жалоподателя правен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 12130 от 25.05.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5920/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III „Б“ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: