4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 568
С., 21.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 807/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. чрез пълномощник адв. А. С. Сливенска адвокатска колегия против въззивно решение № 288 от 27.11.2014г. по в. гр. дело № 573/2014г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 724 от 24.09.2014г. по гр. дело № 2332/2014г. на Сливенски районен съд за отхвърляне исковете на Д. И. М. против [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 110 от 03.04.2014г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3757,09 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – за задължението на въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите изложени във въззивната жалба и да мотивира решението си по същество; за критериите за установяване на съответствие между дисциплинарното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” и за забраната за налагане на повече от едно дисциплинарно наказание за едно и също нарушение, респ. дали това важи за въведени наказания от работодателя с вътрешен акт. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд по някои от поставените правни въпроси. Поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие с представена съдебната практика на Върховния касационен съд. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото, засягат решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд.
Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд по поставения процесуалноправен въпрос, според която правораздавателната дейност на въззивния съд не се изчерпва само с контролно – отменителните му правомощия. При произнасяне по материалното правоотношение, той осъществява решаваща правораздавателна дейност. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните, като фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – решение по търг. дело № 866/2012г. първо т. о., ВКС и по търг. дело № 1106/2010г., второ т. ., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като и двете решения се позовават на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
Наред с посочената съдебна практика, която касае приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК е създадена и съдебна практика, със задължителен характер по приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК, предоставяща на въззивния съд процесуална възможност, когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. В този смисъл решения по гр. дело № 1438/2009г., трето г. о., ВКС, по гр. дело № 1246/2009г., четвърто г. о., ВКС, по гр. дело № 556/2010г., второ г.о., ВКС и по гр. дело № 1387/2010г., трето г.о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Тази законова възможност е използвана от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, като освен препращането към част от мотивите на първоинстанционното решение, съдът е изложил и собствени мотиви по приложението на материалния закон и направените във въззивната жалба възражения по приложението на чл. 189 КТ.
Предвид изложеното по поставения процесуалноправен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправните въпроси касаещи приложението на чл. 189 КТ.
По приложението на чл. 189, ал. 1 КТ съдебната практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решения по гр. дело № 1417/2011г., трето г. о., ВКС; по гр. дело № 564/2011г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 1102/2012г., четвърто г. о., ВКС, според която преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение” следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа и възложените трудови функции, доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по – висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.
Наложеното от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразено, както с тежестта на извършеното нарушение – безпричинно напускане на работното място, неоснователно натискане на аварийния бутон на машина на съседно работно място, предизвикало спиране на работния процес и намеса на работници по поддържка на машините, така и с дисциплинарното минало на ищеца – за периода 13 – 21 януари 2014г. на ищеца са били наложени две дисциплинарни наказания – „забележка” и „предупреждение за уволнение”, т. е. налице е степенуване на наложените дисциплинарни наказания.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 КТ въвежда забрана работникът или служителят, веднъж наказан с едно дисциплинарно наказание, да бъде наказан повторно със същото или с друго дисциплинарно наказание за същото деяние. Въведения с разпоредбата принцип действа само в рамките на един и същ вид репресивна юридическа отговорност. Той не засяга възможността за кумулация на отговорностите, в случай че с едно деяние е осъществено освен дисциплинарно и административно нарушение. В този смисъл предвиденото с вътрешен акт на работодателя административно наказание не отменя дисциплинарната отговорност за извършеното нарушение и не съставлява нарушение на чл. 189, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288 от 27.11.2014г. по в. гр. дело № 573/2014г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. М. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ