О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
С.. 14.04 .2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1472 по описа за 2014 год.за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. Л. срещу въззивно решение от 6.11.2013 г. по гр.дело № 16900/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д. № 5499/2012 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Х. А. А. срещу дружеството: иск за заплащане на основание чл.128, ал.2 КТ сума в размер на 6 492 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. септември 2010 г. до м. декември 2011 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; иск за заплащане на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.245, ал.2 КТ сума в размер на 482.58 лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница от 6 492 лв., за периода 1.10.2010 г. до 6.02.2012 г.; иск за заплащане на основание чл.221, ал.1 КТ сума в размер на 450 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата и иск за заплащане на основание чл.224, ал.1 КТ на сума в размер на 409 лв., за 20 дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан с приложението на чл.165, ал.1 ГПК и чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Въпросът е относно това може ли съдът след като е допуснал събиране на доказателства в хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК, в мотивите на решението да приеме, че същите са недопустими по см. на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Представени са две решения и едно определение.
Ответникът Х. А. А. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, по иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ и в тази част е допустима. По исковете за заплащане на основание чл.221, ал.1 КТ сума в размер на 450 лв., ведно със законната лихва и за заплащане на основание чл.224, ал.1 КТ на сума в размер на 409 лв., за 20 дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва, решението съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е под 5000 лв. В тази част касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
В подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради следното:
В. съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Х. А. сумата 6 492 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.септември 2010 г. до м.декември 2011 г. Приел е, че през процесния период А. е полагал труд по трудово правоотношение при жалбоподателя за длъжността „шофьор на автобус”. Изложил е съображения, че в тежест на жалбоподателя като работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изплатил дължимите трудови възнаграждения в уговорения между страните срок и размер. Според съда установяването на тези обстоятелства със свидетелски показания е недопустимо, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1,т.4 ГПК, поради което не обсъдил показанията на св.З., а на св. Г. е приел, че съставлявали доказателства в тази насока. Фактът, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ съставлявал косвена индиция, за това че трудовите възнаграждения на А. не са заплатени.
По отношение на поставения процесуалноправен въпрос, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, действително в производството пред първата инстанция са били допуснати и разпитани свидетели, като с решението съдът е извършил преценка, че те са недопустими, защото погасяването на установени с писмен акт парични задължения не може да бъде установено със свидетелски показания, т.е. че за това обстоятелство свидетелските показания са недопустими. Така както е поставен въпросът нарушени ли са процесуалните правила от въззивния съд с необсъждането на събраните гласни доказателства не обосновава допустимост на касационното обжалване. Нито въпросът, нито изложението към същия, са относими към правните изводи на въззивния съд по приложение на процесуалните норми, относно допустимостта на свидетелски показания в хипотезата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че не следва да се допуска обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 6.11.2013 г. по гр.дело № 16900/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д. № 5499/2012 г. на Софийски районен съд, е уважен предявеният от Х. А. А. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на основание чл.128, ал.2 КТ сума в размер на 6 492 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. септември 2010 г. до м. декември 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 6.11.2013 г. по гр.дело № 16900/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д. № 5499/2012 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Х. А. А. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.245, ал.2 КТ сума в размер на 482.58 лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница от 6 492 лв., за периода 1.10.2010 г. до 6.02.2012 г.; иск за заплащане на основание чл.221, ал.1 КТ сума в размер на 450 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иск за заплащане на основание чл.224, ал.1 КТ на сума в размер на 409 лв., за 20 дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: