Определение №179 от 21.5.2015 по гр. дело №1208/1208 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179

С., 21.05. 2015 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1208/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1049256 от 04.12.2014г. на К. И. Б. лично и като управител на [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 175 от 01.02.2008г. по гр. дело № 14298/2007г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на К. И. Б. против М. Б. Б. с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ и иска против Н. Н. Д. с правно основание чл. 45 ЗЗД, оставено в сила с решение от 12.08.2011г. по гр. дело № 1752/2010г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска срещу М. Б. Б. с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ и обезсилено в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД против Н. Н. Д. с определение от 28.02.2011г. по гр. дело № 1752/2010г. на Софийски градски съд, поради оттегляне на иска.
Ответникът Н. Н. Д. в писмено становище поддържа, че по отношение на него решението по гр. дело № 14298/2007г. на Софийски районен съд е обезсилено и производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от молителя.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира следното:
С обжалваното решение, чиято отмяна се иска, съдът отхвърлил иска на молителя Б. против ответника Б. с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ, според който синдикът дължи на длъжника обезщетение за виновно причинените му вреди при осъществяване на правомощията му.
За да отхвърли иска, съдът се е позовал на характера на разпоредбата, като частен случай на проявление на института на непозволеното увреждане, тъй като отговорността не се основава на договорно възникнала правна връзка между длъжника и синдика; позовал се е й на характера на производството по несъстоятелност като специфична процедура за принудително изпълнение, от където и правомощията на синдика са ограничени до предвидените със съдебното решение за обявяване на предприятието на молителя в несъстоятелност, граници на развитие; приел е, че извън тези рамки остава преценката на предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, поради което и доводът, че вземането на банката не е съществувало към този момент не подлежи на преценка на синдика, респ. извън тези рамки остава и въпроса дали и доколко са налице предпоставките за оздравяване на предприятието – доводи релевирани в исковата молба. При наличието на съдебно решение за обявяване на предприятието в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, по аргумент от чл. 710 ТЗ, вр. чл. 630, ал. 2 ТЗ съдът е приел, че решението ограничава синдика до издирване и уточняване имуществото на длъжника и установяване годността му да служи за удовлетворяване интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и в тази връзка е посочил, че законът оправомощава синдика да иницира съдебното производство за прогласяване относителната недействителност на договора (чл. 646 ТЗ), с който ищците – К. и Т. Б. са продали на Д. Д. апартамент в[жк], [населено място], с което действие по твърдение в исковата молба, ответникът Б. е действал в тяхна вреда, а образуваното дело ги увредило морално, като ги злепоставило пред купувача и пред фирмата посредник на сделката. Съдът е посочил, че предявения от ответника Б., в качеството му на синдик, иск за прогласяване недействителността на сделката не сочи на противоправност, което изключва отговорността му по предявения иск. Изложил е и допълнителни съображения за липса на доказателства, които да установяват претърпени от ищците морални вреди от посоченото действие на ответника.
В молбата за отмяна молителят представя и се позовава на влязло в сила решение по гр. дело № 2238/2011г. на Софийски апелативен съд (недопуснато до касационно обжалване с определение от 15.09.2014г. по гр. дело № 3867/2013г. на ВКС, второ т. о.), с което [фирма] [населено място] е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на К. И. Б. сумата от 6190 лв., обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното имущество на ищеца вседствие неправомерна продажба на движимо имущество, ведно със законна лихва от 01.12.2005г. до изплащане на задължението. Представя и справка за кредитополучател [фирма] от Централен кредитен регистър при Българска народна банка за текущото състояние на кредите след 31.10.2009г. Поддържа, че при тези доказателства, от които се установявало, че фирмата на едноличния търговец К. Б. няма просрочия по активни и погасени кредити, всички действия на [фирма] [населено място] за събиране на суми по съществуващи задължения на молителя в качеството му на едноличен търговец към тази банка са престъпни, неправомерни и виновни. Излагат се съображения, че „Първа инвестиционна банка” не е изпълнила свои задължения по Закона за информация относно необслужвани кредите, по Наредба № 9/19.12.2002г. в сила от 01.01.2003г. и Наредба № 22 на БНБ от 1998г. за Централен кредитен регистър на банките.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата не съдържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението постановено по гр. дело № 14298/2007г. на Софийски районен съд. Посочените доказателства нямат отношение към предмета на решението, чиято отмяна се иска, което води до недопустимост на молбата за отмяна.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1049256 от 04.12.2014г. на К. И. Б. лично и като управител на [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 175 от 01.02.2008г. по гр. дело № 14298/2007г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на К. И. Б. против М. Б. Б. с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ, оставено в сила с решение от 12.08.2011г. по гр. дело № 1752/2010г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска срещу М. Б. Б. с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top