4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
С., 24.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6912/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. чрез пълномощник адв. С. Димитрова – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 202 от 26.07.2013 г. по в. гр. дело № 340/2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1254 от 11.01.2013 г. по гр. дело № 4258/2012 г. на Сливенски районен съд в частта, с която Д. В. Д. е осъден да заплаща на малолетното си дете Д. Д. Д. [дата на раждане] чрез нейната майка и законна представителска В. Г. Д. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 10.09.2012 г., ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата и Д. В. Д. е осъден да заплати на В. Г. Д. съдебни разноски по компенсация в размер на 60 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – от какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжката за ненавършили пълнолетие деца; дали разпределянето на издръжката между родителите зависи от размера на установените по делото доходи на всеки от тях; може ли да се презумира съществуването на факти без да е установено изрично съществуването им; по какъв начин могат да бъдат установени доходите и имуществото на задълженото лице; кой е началният момент на служебно присъдената издръжка в случаите, когато няма предявен иск за издръжка; може ли съдът да основе изводите само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да обсъди всички доказателства по делото. Жалбоподателят се позовава на задължителна съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС по въпросите на задължението за издръжка и на съдебни решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 575/2010 г., четвърто г. о.; гр. дело № 327/2011 г., трето г. о. и гр. дело № 1264/2009г., трето г. о., в които е засегнат и въпроса за дължимостта на издръжката. Чрез представената съдебна практика се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата В. Г. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта на присъдената издръжка, тъй като при определянето й съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 142 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с посочената съдебна практика.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970г. и № 5/31.11.1981г. се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК с обжалваното решение са съобразени и не са нарушени.
Решението е постановено при точно прилагане на закона към установените по делото обстоятелства, като съдът е изградил изводите си след извършен анализ и самостоятелна преценка на събраните пред него и първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, при което е констатирал наличие на пълно съвпадение в изводите с тези на първата инстанция, което е намерил израз в потвърждаване на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Размерът на присъдената издръжката е съобразен с конкретно установените нужди на детето, което е в предучилищна възраст и освен обичайните разходи за храна, облекло, такса за детска градина, съдът е съобразил и установените разходи за културни занимания – посещения на уроци по пиано, посещения на клуб по спортни танци и клуб бойни изкуства. Жалбоподателят не е установил твърдението си, че е безработен, напротив в исковата си молба същият сочи, че живее и работи в САЩ, където се намира от м. май 2011 г. Отчетени са и възможностите на другия родител с доход средно – месечно около 300 лв. от трудово възнаграждение като служител в Община [населено място], при наличие на данни, че майката пребива през определени периоди във Великобритания, където учи и полага труд почасово.
Въпросът относно началния момент, от който се дължи служебно присъдена издръжка не е поставян като оплакване за неправилност на решението пред въззивния съд с въззивната жалба, поставя се първи път пред касационната инстанция, поради което не е основание за допускане на касационно обжалване.
Оплакването за неправилно присъдени по компенсация съдебни разноски за въззивното производство в тежест на жалбоподателя представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение и не подлежи на разглеждане от касационния съд.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото по жалбата на Д. В. Д., по която не са налице основания за допускане на касационно обжалване, подадената от В. Г. Д. насрещна касационна жалба против въззивното решение в частта относно определените мерки за лични отношения между бащата и детето не подлежи на разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202 от 26.07.2013 г. по в. гр. дело № 340/2013 г. на Сливенски окръжен съд в частта относно присъдената издръжка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ