4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1157
С., 11.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3569/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Р. и С. Г. Р. родители и законни представители на Г. С. Р. чрез пълномощник адв. С. Д. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение от 15.01.2014г. по в. гр. дело № 4554/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.05.2012г. по гр. дело № 2681/2011г. на Софийски районен съд в частта, с която С. Ц. Р. и С. Г. Р. са осъдени да заплатят солидарно на К. И. Г. на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД сумата 5000 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 578,63лв. разноски.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – за вида и тежестта на косвените доказателства, с които в настоящето производство може да се установи съпричиняването от страна на пострадалото дете и какво се има предвид в хипотезата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД – родителите не отговорят за вредите причинени от малолетните им деца, ако не са били в състояние да предотвъртят настъпването на вредите респ., при какви обстоятелства следва да се приеме изключването на отговорността на родителите и в какво се изразява невъзможността на родителите да предотвъртят настъпването на вредите. Жалбоподателите поддържат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците И. Р. Г. като майка и законна представителка на малолетния К. И. Г. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 48, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По процесуалноправния въпрос за възможността да се докаже, в случая съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, чрез косвени доказателства.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест то е главно. Главното доказване трябва да бъде винаги пълно, за да може съдът да приеме, че фактът предмет на главното доказване се е осъществил.
Когато се цели да се удостовери факт, от който може да се направи доказателствен извод за правно релевантния факт, доказването е косвено. Косвено е доказването, което не установява пряко относимия (релевантния) факт, а установява други факти, които имат връзка с относимия. Предмет на косвеното доказване са доказателствени факти (улики, индиции), които стоят в някаква връзка на зависимост с факта, релевантен за спорното право и поради тази връзка са едно указание, че този факт се е осъществил.
Косвеното доказване обикновено е непълно. Доказания факт създава вероятност, но не и сигурност относно съществуването на индицирания факт. Затова косвеното доказване е достатъчно, когато с него се провежда насрещно доказване. Косвеното доказване е недостатъчно при главното доказване, което винаги трябва да е пълно.
Допустимо е съдът да намери относимия факт за осъществен и само въз основа на косвени доказателства (индици). Решението ще съответства на обективната истина, когато всички косвени доказателства (индиции) еднозначно установяват релевентния факт.
В процесния случай съдът е приел, че данни за действията на ищеца, предприети непосредствено преди настъпването на инцидента, се съдържат единствено в показанията на единия от разпитаните свидетели, които не са преки, не възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетеля и дори не съдържат данни за конкретни осъществени от ищеца действия, които да позволят квалифицирането им като съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в приложение на цитираната разпоредба да обусловят намаляване размера на обезщетението. Това косвено доказателство за събитията около процесния инцидент е преценено от съда само по себе си за недостатъчно, при изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване, да установи твърдяното от ответниците съпричиняване.
Предвид изложеното поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен при точно прилагане на закона – чл. 153 ГПК, чл. 154 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, по приложението на които има създадена задължителна съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за приложението на чл. 48, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на родителите по чл. 48 ЗЗД е презумтивна и представлява една гражданскоправна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилите пълнолетие деца. Отговорността на родителите може да отпадне при условията на чл. 48, ал. 2 ЗЗД, когато децата се намират под надзора на други лица, които могат да отговорят за тяхното поведение, и то при конкретна вина на тези лица. Тогава родителят е лишен от възможността да упражнява какъвто и да било контрол над своето малолетно дете, тъй като този контрол е предоставен изцяло върху други лица.
Прието е от съда, че към датата на настъпването на инцидента синът на ответниците (жалбоподатели) макар и малолетен е бил на възраст, която предоставя ниво на умствено, нравствено, социално развитие и формирани възгледи, които при изпълнение на задълженията на родителите по чл. 125 СК да изключат поведение, застрашаващо здравето на останалите лица. Други обстоятелства по чл. 48, ал. 3 ЗЗД, които да опровергаят презумцията на чл. 48, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между неизпълнение на задълженията на ответниците по чл. 125 СК и действията предприети от сина им, не се твърдят по делото и не се установяват. В този смисъл въпросът за приложението на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, с оглед на установеното по делото, не се явява решаващ за изхода на спора и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.01.2014г. по в. гр. дело № 4554/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ