О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 07.06. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 1961/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Й., чрез адвокат Б. Д. против определение № 506 от 23.02.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 252/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Ответниците по жалбата Ж. С. Н. и И. С. Н. не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение съставът на ІІІ г.о. взе предвид следното:
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е оставил в сила определение № 185 от 06.01.2016 г., постановено по гр. д. № 11956/2015 г., с което Варненския районен съд е прекратил производството по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция, съгласно които разпоредбата на чл. 134 ЗЗД дава възможност на кредитора да упражни имущественото право на длъжника само дотолкова доколкото такова право съществува за самия длъжник. В случай, че за длъжника това право е погасено поради наличието на осъществен от негова страна отказ от правото му на иск, извършен по реда на чл. 233 ГПК и влязло в сила определение, с което производство по делото е прекратено, то за кредитора се явява процесуално недопустимо да търси чрез косвения иск по чл. 134 ЗЗД упражняване на имущественото право на неговия длъжник, от което последният доброволно се е отказал.
Срещу така постановеното въззивно определение касаторът е подал частна касационна жалба, предмет на настоящото производство, в която е релевирал оплаквания за неправилност и иска отмяната му. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички възражения относно допуснати процесуални нарушения в резултат на непълна и недовършена размяна на книжа. Подържа се още, че въззивната инстанция е постановила обжалваното определение без да обсъди всички обстоятелства по делото, както и че са били налице предпоставките за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като жалбоподателят бил предявил иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителни по отношение на него действията на Ж. С. Н., с които е извършен отказ от иск по чл. 30 ЗН в производството по гр. д. № 13476/2014 г. на Варненския районен съд. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложеното изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В същото обаче липсва правен въпрос в съответствие с даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на материално или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение. В изложението са преповторени направените в касационната жалба оплаквания, като бланкетно е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Формулиран правен въпрос обаче липсва.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното производство, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
В. съд в изпълнение изискванията на процесуалния закон е обсъдил всички оплаквания на ищеца в частната му жалба. По отношение възражението за двойна размяна на книжа съдът не е обсъдил същото, доколкото не сме в хипотезата на особеното производство по глава 32 ГПК. По отношение искането за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящият съдебен състав намира, че с оглед липсата на представени пред него доказателства въззивният съд правилно е оставил същото без уважение. Този процесуален пропуск на жалбоподателя не може да бъде отстранен в касационното производство с едва сега представеното съдебно удостоверение за образуваното гр. д. № 993/2016 г. по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 506 от 23.02.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 252/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: