4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
С., 20.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1203/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д. против въззивно решение № 130 от 05.05.2011 г. по гр. дело № 131/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 04.01.2011 г. по гр. дело № 2586/2010 г. на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Г. Д. Д. и Т. Д. Димитрова против [фирма], [населено място] за заплащане по 20 000 лв. на всеки един представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вседствие настъпила в резултат на трудова злополука смърт на П. К. Д. починал на 10.04.2009 г., ведно със искане за присъждане на законна лихва от 10.04.2009 г. до изплащане на сумите.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят повдига следните правни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да се произнесе по съществото на иска, след като е приел, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация за водене на делото; 2) допустимо ли е да се прави аналогия между деликта по чл. 45 ЗЗД и безвиновната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ; 3) налице ли е реална съвкупност от установителен и осъдителен иск, след като ищецът е завел иск по чл. 200, ал. 1 КТ, а ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата по чл. 201, ал. 2 КТ; 4) следва ли решаващият съд винаги да мотивира правната квалификация по иска; 5) в случай, че починалото в резултат на трудова злополука лице няма други живи роднини, освен първи братовчеди, с които се намира в близки отношения, те имал ли правна легитимация да водят иск по чл. 200 КТ; 6) близостта на отношенията или близостта по родство са определящи активната легитимация по иск за трудова злополука, от която е настъпила смърт; 7) автоматично ли се освобождава работодателя от отговорност по чл. 200 КТ, ако починалото в резултат на трудова злополука лице няма живи роднини от посочените в Постановление № 4/61г., Постановление № 5/69 г. и Постановление № 2/84 г. на Пленума на ВС и 8) отхвърлянето на основния иск по чл. 200 КТ, освобождава ли решаващия съд от произнасяне по иска по чл. 86 ЗЗД.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставените правни въпроси има задължителна съдебна практика, която е съобразена от съда при постановяване на обжалваното решение. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, относими към предмета на спора са формулираните въпроси под номер пет до седем, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука – Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на ВС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, а наличието на установена задължителна съдебна практика по релевантните са спора правни въпроси изключва приложното поле на т. 3 – та на чл. 280, ал. 1 ГПК, която в изложението е посочена формално без да е мотивирана необходимост от промяна на посочената съдебната практика.
С обжалваното решение е прието, че ищците – първи братовчеди са лица извън кръга на най-близките родственици на починалия при трудовата злополука, съобразно приетото в задължителната съдебна практика на ВКС – Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд, в който по права линия попадат възходящи – родители и нисходящи – деца и съпруг, като братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и нисходящите – внуци и правнуци са изключени. Посочено е, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лица, между които и пострадалия са съществували отношения сходни с тези между лицата посочени в постановление № 4/61 г.- взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и съжителството между две лица от различен пол на съпружески начала и преди оформяне на брака е настъпила смъртта на един от тях. Прието е, че разглеждания случай не попада в нито една от посочените хипотези, кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в цитираните постановления е посочен изчерпателно и не може да се разширява, макар и други лица да са преживели страдания във връзка със смъртта на свои близки, поради което е прието, че не са налице предпоставките на чл. 200 КТ за възникване на имуществена отговорност на ответника – работодател за причинени на ищците неимуществени вреди, вседствие загуба на техния родственик и отхвърлил исковете като неоснователен.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете, във връзка с които са поставени въпросите посочени в точки пета до седма, с обжалваното решение се припокриват с приетото в цитираните постановления на ВС, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 05.05.2011 г. по гр. дело № 131/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: