3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
С., 7.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 295/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно определение № 710 от 08.03.2011 год. по в. ч. гр. дело № 375/2011 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 19235 от 10.12.2010 год. по гр. дело № 6949/2010 г. на Варненски районен съд, с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 3227 от 08.10.2010 год. по гр. дело № 6949/2010 год. на Варненски районен съд, в частта по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – съставлява ли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ „обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК, като поддържа, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Представя определение № 485/30.07.2010 г. по ч. гр. дело № 351/2010 г. на ВКС, с което е прието, че обезщетението по чл. 200 КТ – обезщетение дължимо от работодателя за вреди от трудова злополука е извън обсега обезщетения, по отношения на които се допуска предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК; определение № 351/17.10.2008 г. по ч. гр. дело № 1/2008 г. на ВКС, с което е прието, че институтът на предварителното изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК е неприложим по отношение на държавата и държавните учреждения, в т. ч. лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, тъй като чл. 243, ал. 2 ГПК изрично изключва тази възможност; определение № 210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС, с което е прието, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 ГПК несъмнено е „обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК и в тази част решението подлежи на предварително изпълнение. Представени са и две определения на ВКС постановени по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК, с което е постановено спиране изпълнението на обжалвано въззивно решение, които нямат отношение към предмета на настоящия спор. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. С. Т. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частна касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос – съставлява ли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ „обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК е от значение за изхода на делото, но с обжалваното определение не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя.
Приетото от съда, че присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ подлежи на предварително изпълнение, тъй като по естеството си представлява „обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК, като основание да потвърди допуснатото предварително изпълнение на решението в тази му част е в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС. В този смисъл е представеното от жалбоподателя определение № 210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС, както и определение № 329/17.07.2009 г. по гр. дело № 1584/2008 г. на ВКС, определение 210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС., цитирано от въвзивния съд. Жалбоподателят не установява противоречива съдебна практика по постановения правен въпрос. Представените съдебни определения извън посоченото, касаят фактически състави различни от процесния и в този смисъл са ирелевантни.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по поставения правен въпрос, не са установени предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 710 от 08.03.2011 год. по в. гр. дело № 375/2011 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ