4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С., 06.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5420 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. З. З. от [населено място], област Софийска, чрез пълномощника си адв. С. Я. от АК-П. против въззивно решение № 203 от 17.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 155/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 2 гр. състав, в частта му, с която е отменено решение № 1980 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 2166/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на касатора обезщетение за причинените му неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата над сумата от 2 000 лв. до сумата от 15 000 лв. и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, т. 2 З. за сумата над 2 000 лв. със законните последици. В останалите му части като необжалвано въззивното решение е влязло в сила. Релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ц. З. твърди, че с въззивното решение в обжалваната му част, съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният правен въпрос от материално естество е относно приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 З. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика, както следва: решение № 3 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 637/2011 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение № 26 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4724/2007 г., ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБ не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца на 14.05.2008 г. е започнало наказателно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, бил е привлечен като обвиняем на 04.06.2008 г. и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. По повдигнатото обвинение за лъжесвидетелстване е бил оправдан с присъда № 17 от 27.02.2012 г. по НОХД № 123/2008 г. на Карловския районен съд, влязла в сила. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, т. 2, предл. 1 З. за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ с оглед действията на нейни органи, изразяващи се в незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано и като е съобразил продължителността на воденото наказателно производство в рамките на четири години, както и претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното обвинение, отчел е и предишните му четири осъждания за престъпления от общ характер и е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение е в размер на сумата от 2 000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен и/или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2/.
Върховният касационен съд намира, че въпросът за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при хипотезата на чл. 2, т. 2 З., е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, посочена и от касатора. В този аспект следва да се отбележи, че размера на обезщетението за вреди, определян по чл. 2, т. 2 З. се влияе от конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото в случая съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на незаконното обвинение, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представените от касатора-ищец съдебни решения, както на състав на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, така и решение на ВКС, постановено по стария процесуален ред, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същи. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази законова норма на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения за причинени неимуществени вреди, не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди на пострадалия по настоящото дело.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 203 от 17.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 155/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 2 гр. състав, по касационна жалба с вх. № 3874 от 10.06.2013 г. на Ц. З. З. от [населено място], Софийска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: