4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
С. 17.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 327/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Й. К. и Л. Н. К., подадена чрез адвокат Я. Д. срещу въззивно решение № 1537 от 10.11.2011 г. по гр. дело № 2063/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1447 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 7326/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени исковите им претенции срещу Я. Н. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците му С. К. и Н. Н. за заплащане продажната цена на продадените с Н. А. № 89/1998 г. и Н. А. № 90/1998 г. недвижими имоти, съобразно идеалните им части, ведно с лихви и разноски.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, а именно предявен иск за обяваване нищожност на сделките прекъсва ли течението на погасителната давност. Приложено е решение № 96 от 1.02.2002 г. по гр.д. № 381/2001г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касационната жалба С. Я. К. и Н. Я. Н., чрез адвокат Н. Г. изразяват становище, че жалбата на Л. Н. К. е процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, както и че в изложението не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. В случая е приложим § 25 от ПЗР на З. /обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 14.12.2011 г. г. и е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателките искове в правно основание чл.200 ЗЗД. Ж.- ищци са поддържали, че по сделките, по които Е. К. и наследодателя на ищците Н. К. са продавачи- по Н.А. № 89/1998 г. и Н.А. № 90/1998 г., ответникът Я. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците му, който е купувач не е заплатил уговорената в нотариалните актове продажна цена на имотите. С посочените нотариални актове били продадени апартамент № 7 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.І и 1/2 ид.ч. от дворно място, намиращо се в [населено място] извор, Пловдивска обл. Съобразно правата им в недвижимите имоти жалбоподателката Е. К. е претендирала сумата от 6549 лв. за апартамента и 1749.33 лв. от дворното място, а жалбопадателката Л. К. 1648.50 лв. от апартамента и 437.33 лв. от дворното място, които суми съставляват продажната цена на същите. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени възззивният съд е приел, че в нотариалните актове е отразено, че “сумата е изплатена изцяло и в брой”, като в тази част нотариалният акт има характер на частен документ, изходящ от страните и опровергаването му не може да стане със свидетелски показания, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и липсата на съгласие от другата страна. Независимо от това е изложил съображения, че дори и да са допустими от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява по положителен и несъмнен начин, че купувачът не е заплатил продажната цена по сделките. Въз основа на това е извел извода, че ищците се са доказали твърденията си, че не е заплатена продажната цена на имотите, предмет на двете сделки. Приел е за основателно възражението на ответната страна за погасяване на вземането на ищците по давност, тъй като сделките са сключени на 23.09.1998 г. и 8.10.1998 г., а исковете са предявени на 18.06.2009 г., т.е. след изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Изложил е съображения, че давността не е прекъсната с предявения иск по гр.д. № 1738/2001 г. по описа на ПРС, тъй като предмет на посоченото дело са претенции за прогласяване нищожност на двете сделки, поради липса на съгласие.
Поставеният материалноправен въпрос е свързан с приложението на разпоредбата чл. 116, ал. 1, б. „б“ от ЗЗД във връзка с погасителната давност и начините на нейното прекъсване – прекъсва ли течението на погасителната давност с предявяване на иск. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по отношение въпроса за прекъсване на давностния срок с предяваване на иск и не се е отклонил от смисъла и съдържанието на чл. 116, ал. 1, б. „б“ от ЗЗД. Давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. В случая с влязло в сила решение № 356 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 2209/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. е отхвърлен предявеният от Е. Й. К. срещу Я. Н. К. иск за прогласяване за нищожни поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на апартамент № 7 в жил. блок № 4706, вх.Б, ет.І,,[жк], [населено място], предмет на Н.А. № 89/1998 г. и на договор за покупко-продажба на 1/2 ид.част от дворно място в [населено място] извор, предмет на Н.А. № 90/1998 г., поради което давността не се смята за прекъсната. Представеното от жалбоподателките решение № 96 от 1.02.2002г. по гр.д. № 381/2001 г. на ВКС, ІV г.о. не се отнася до въпроса за прекъсване на погасителната давност.
Развитите в изложението оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизовдтвените правила и за необоснованост съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, но са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед изхода на делото жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба направените разноски за касационната инстанция, които видно от представените договори за правна защита и съдействие са в размер на по 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение от С. К. и от Н. Н..
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1537 от 10.11.2011 г. по гр. дело № 2063/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Е. Й. К. и Л. Н. К. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Я. Д. да заплатят на С. Я. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, ап.4, чрез адвокат Н. Г. направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. и на Н. Я. Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, ап.4, чрез адвокат Н.Г. направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: