1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
С., 8.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1427 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Исторически музей, [населено място], представляван от директора Р. Е. Г., чрез пълномощника си адв. Г. Д. от АК-С. и от Х. П. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Б. от АК-Д., против въззивно решение № 300 от 18.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 387/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 33 от 09.03.2010 г. на Балчишкия районен съд, постановено по гр.д. № 431/2009 г., са уважени предявените от Х. П. Й. от [населено място], срещу Историческия музей, [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението на Х. П. Й., извършено със заповед № 43/23.06.2009 г. на директора на музея, за незаконосъобразно и отмяна на уволнението; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението „уредник-ХГ” в отдел „Х.” на ИМ-Б.. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 2930 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение и този иск е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Исторически музей/ИМ/-Б., поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените срещу него искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. правен въпрос е, при направено възражение за изтекла погасителна давност на възможността да се иска защита срещу незаконно уволнение чрез предявяване на иск с оглед разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, задължен ли е съдът да се произнесе по основателността на направеното възражение. Твърди се, че в случая правото на иск за защита срещу незаконно уволнение на ищцата е било погасено, тъй като исковата молба е депозирана извън двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Вторият материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото е за наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил като съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, решения на отделни състави на ВКС, както следва : решение № 2171 от 09.01.2007 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 91 от 10.05.1994 г. по гр.д. № 906/1993 г. на ІІІ ГО на ВС, решение № 2053 от 09.01.2007 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 389 от 27.04.1999 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 1624 от 13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката Х. П. Й. поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси са за правомощията на въззивния съд, в случаите, при които първоинстанционният съд в доклада си по чл. 146, ал.1, т. 5 ГПК не е посочил изрично чия е доказателствената тежест на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и ако е налице такъв порок той отразил ли се е върху въззивното решение по този иск.
Ответниците по жалбите не изразяват становище по тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 , ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 2930 лв., въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като част от визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина не са установени/ по т. 4-8 и т. 5/, поради което не представляват уволнителни основания по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, а за останалите три нарушения – нетаксуване с билет за вход, оставяне без надзор в залите на галерията и неиздаване на касов бон при продажба на каталог на посетител/ по т. 1-3 от заповедта/, съдът е приел, че посетителят е бил таксуван с билет, като останалите две нарушения не обуславят системност по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В. съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 2930 лв., като е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че за периода на принудителна безработица е останала без работа.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в посочените по-горе и представени съдебни решения на ВКС, поради което в случая основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените от касатора ИМ-Б. правни въпроси – при направено възражение за изтекла погасителна давност на възможността да се иска защита срещу незаконно уволнение чрез предявяване на иск с оглед разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, задължен ли е съдът да се произнесе по основателността на направеното възражение и за наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, са от значение за изхода на делото, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика. По направеното възражение за изтекла погасителна давност на възможността да се иска защита срещу незаконно уволнение чрез предявяване на иск с оглед разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, се е произнесъл първоинстанционния съд в мотивите си на л. 112 от гр.д. № 431/2009 г. на Балчишкия районен съд, който е приел, че исковете са предявени в сроковете по чл. 358 КТ. Този извод е възприет и от въззивния съд, който е потвърдил решението в тази част. Това е така, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата при отказ, оформен с подписите на трима свидетели на 23.06.2009 г., от която дата е започнал да тече двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Същият изтича на 23.08.2009 г. и тъй като е почивен ден – неделя, то исковата молба е следвало да бъде подадена най-късно на 24.08.2009 г. – понеделник. От данните по делото е видно, че исковата молба, с вх. № 4095 от 25.08.2009 г. е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 21.08.2009 г./чл.62, ал. 2, изр. първо ГПК/, т.е. преди изтичане на законовия двумесечен давностен срок по чл. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, до който извод е стигнал и въззивният съд. По материалноправния въпрос за наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, въззивното решение, с което е прието, че две нарушения на трудовата дисциплина не обосновават системност по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, е поставено в синхрон с представената съдебна практика, съгласно която системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато са извършени три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина. Останалите доводи в касационната жалба на ИМ-Б. касаят правилността на въззивното решение, които са основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане до касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По касационната жалба на ищцата Х. Й. не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният въпрос за правомощията на въззивния съд, в случаите, при които първоинстанционният съд в доклада си по чл. 146, ал.1, т. 5 ГПК не е посочил изрично чия е доказателствената тежест на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и този пропуск не е отстранен от въззивната инстанция, не се е отразил върху правилността на въззивното решение по този иск. Това е така, тъй като първоинстанционният съд е уважил и трите обективно съединени иска за защита срещу незаконното уволнение. Във въззивната жалба на ИМ-Б. изрично е изложен довод за недоказаност от страна на ищцата на иска й по чл. 334, ал. 1, т. 3 КТ, препис от нея е получен от ищцата и в отговора си от 20.04.2010 г./л. 14 от въззивното производство/ същата не е поискала събиране на доказателства в тази насока, т.е. в случая с размяната на книжата във въззивното производство допуснатото процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд в доклада му по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е преодоляно. Останалите твърдения в касационната жалба относно извода на съда, че ищцата не е доказала, че в шестмесечния срок след уволнението тя е останала без работа, както и размера на трудовото й месечно възнаграждение, предхождащо месеца преди уволнението, е въпрос за евентуалната неправилност на съдебното решение в конкретния случай, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това обаче следва да се отбележи, че този въпрос е решен от въззивния съд в синхрон със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която, за да бъде уважен осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа следва да са налице следните предпоставки : признаване на уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1 и ал. 2 КТ./ решение № 132/11.03.2011 г. по гр.д. № 1513/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 517 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 335/2009 г. на ІV ГО на ВКС/. Нещо повече, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая релевираните процесуалноправни норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 18.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 387/2010 г. на Добричкия окръжен съд, по касационните жалби с вх. № 3784/21.07.2010 г. на Исторически музей [населено място] и с вх. № 3808/22.07.2010 г. на Х. П. Й. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: