3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
С., 10.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 933/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 953/12.02.2015г. на М. Е. Т. против въззивно определение № 74 от 03.02.2015г. по ч. гр. дело № 48/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 111 от 12.01.2015г. по гр. дело № 2855/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на М. Е. Т. да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса по гр. дело № 2855/2014г. по описа на Варненски окръжен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – необходимо ли е да се извърши съпоставка между доходите на лицето и дължимата държавна такса при разрешаването на въпроса, следва ли да бъде освободено от заплащане на разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК; размерът на държавната такса релевантен ли е при преценката на съда дали са налице предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса; допустимо ли е съдът в производство по чл. 83 ГПК за преценява доходите и материалното състояние на ищеца от преди пет или десет години, или следва да се ограничи в преценка на финансовото състояние на молителя към момента на искането за освобождаване от такси и разноски. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Р. С. Ц. – Т. не е представила писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В представена от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е прието, че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държана такса се извършва от съда въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, като преценката се извършва въз основа на данните съдържащи се в декларация, с която искащото да бъде освободено от задължение за заплащане на държавна такса лице е декларирало под страх от наказателна отговорност, знанието за което е посочено в декларацията, че не разполага с лични средства и недвижими имоти към датата на подаване на декларацията, от които би могъл да реализира доходи – определение по ч. гр. дело № 7091/2014г. ВКС, първо г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В този смисъл е и представеното от жалбоподателя определение по ч. т. дело № 176/2014г., второ т. о., ВКС, в което се сочи, че след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса.
Приетото с обжалваното определение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
За да остави без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените от ищеца искове, съдът е изходил от същите критерии, визирани в посочената съдебна практика – преценил е, че ищецът няма здравословни проблеми налагащи нужда от допълнителни разходи, същият е в трудоспособна възраст с едночленно семейство и е получил в наследство от своя баща в периода м. май – м. ноември 2008г. значителна по размер сума, която би му позволила да изпълни задължението си за внасяне на държавна такса по делото. При тези данни е прието, че към момента на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, молителят не доказва материална невъзможност да изпълни задължението си, още повече, че същият дължи полагане грижата на добър стопанин към своето имущество.
Видно е, че отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на дължимата държавна такса е мотивиран от наличието на получени по наследство значителни парични суми, т. е. преценката на съда е изградена въз основа на всички относими към материалните възможности на ищеца обстоятелства, както го задължава посочената съдебна практика.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 74 от 03.02.2015г. по ч. гр. дело № 48/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ