4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
С. 11.10. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4015/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. К. от [населено място], подадена чрез адвокат В. Ф. срещу въззивно решение № 250 от 2.04.2013 г. по гр. дело № 168/2013 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1986 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 2717/2012 г. на Русенския районен съд в частта му, с която уволнението на Е. Н. К. е признато за незаконно и е отменена заповедта за уволнение, както и в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 1905.49 лв. и исковете са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса – какво е приложението на обясненията на страната по чл.176 ГПК в случай, когато то съдържа изгодни за нея факти, релевантни за спорното право се поддържа че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение било в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 173 от 12.01.2011 г. по т.д. № 901/2009 г. на ВКС, І т.о. Поставен е и въпросът – как следва да се тълкува волеизявлението на работника или служителя, когато в молбата са посочени повече от едно основания за прекратяване на трудовото правоотношение,като се поддържа че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателят този въпрос бил разрешен в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 313 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 20182009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. на ВКС, ІV г.о. По въпроса – какво е приложението на свидетелските показания по отношение доказване на наличие на уведомление по чл.325, ал.1,т.1, изр.2 КТ в случая, когато свидетелите не са очевидци се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденото разрешение противоречало на приетото в решение № 521 от 30.07.2004 г. по гр.д. № 1898/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. Поставен е и въпросът- може ли кмета да оправомощава лица с правото си на уведомление по чл.325, ал.1, т.1, изр.2 КТ извън кръга на лицата посочени в чл.39, ал.4 З..
В писмения отговор ответната страна – [община], чрез ст. юрисконсулт Р. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Е. К. срещу [община] искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 1905.49 лв. Изложил е съображения, че между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор и момента от който ще настъпи, което е изразено писмено, че получателят на отправеното предложение е уведомил насрещната страна /жалбоподателят/ за приемането му в законоустановения седмодневен срок от неговото получаване, който факт е допустимо да бъде установяван с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Възприел е показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че жалбоподателят е депозирал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, върху което работодателят е поставил положителна резолюция, за което е бил уведомен в законово определеният срок. В обобщение съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ е правомерно и е отхвърлил предявените искове.
Поставеният в изложението правен въпрос – следва ли да се зачете изявление по чл.176 ГПК на страна в процеса, в случай че то съдържа изгодни за нея факти, релевантни за спорното право не е обуславящ за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят твърди, че в противоречие с установената съдебна практика съдът е приел за доказано изразеното от работодателя съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ на база обясненията на кмета на общината. Според задължителната практика изразеното от страните писмено съгласие е необходимо да бъде писмено. В случая волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е изразено писмено чрез поставената върху заявлението резолюция “да” от 3.01.2012 г. Ето защо поставеният въпрос не е решаващ за изхода на спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- как следва да се тълкува волеизявлението на работника или служителя, когато в молбата са посочени повече от едно основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Даденото от въззивния съд разрешение, че предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е прието и той е прекратен на това основание е в съответствие със задължителната съдебна практика / решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. на ВКС, ІV г.о./. В заявлението си жалбоподателят е посочил, че желае трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е изразена писмено чрез поставената върху заявлението резолюция. Или, в случая е налице съвпадение на насрещните воли на страните по трудовото правоотношение за начина, по който да бъде прекратено същото. Приетото от съда не е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос – какво е приложението на свидетелските показания по отношение доказване на наличие на уведомление по чл.325, ал.1, т.1, изр.2 КТ не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На този въпрос е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 368 от 21.03.2012 г. по гр.д. № 56/2012 г., с което практиката е уеднаквена. Прието е, че уведомяването на насрещната страна по трудовия договор за приемане на отправеното й предложение в законоустановения срок е възможно да бъде извършено в устна форма, а фактът на узнаване на приетото предложение е допустимо да се установява с всякакво доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания. В случая въззивният съд е приел, че работодателя е уведомил насрещната страна за приетото предложение в законоустановения срок, като е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, т.е. факта на узнаването е установен със свидетелски показания, което е в съответствие със задължителната съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса – може ли кмета да оправомощава лица с правото си на уведомлението по чл.325, ал.1, т.1, изр.2 КТ извън кръга на лицата посочени в чл.39, ал.4 З., тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда. Решаващите изводи на съда са, че волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е изразена писмено, за което жалбоподателя е узнал в установения от закона срок.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 250 от 2.04.2013 г. по гр. дело № 168/2013 г. на Русенския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: