2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30
С., 13.01. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 7427/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. В. Ц. и Ц. Х. Ц. чрез пълномощник адв. Г. М. Софийска адвокатско колегия против определение от 15.05.2014г. по в. гр. дело № 3867/2013г. на Софийски градски съд, с което е отказано възстановяване на срок за обжалване на въззивно решение от 08.01.2014г. по посоченото въззивно дело.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдът отказал да възстанови срока за обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на установителен иск за собственост на основание изтекла в полза на частните жалбоподатели придобивна давност по съображения, че съобщението за изготвеното решение е получено лично от техния пълномощник с едномесечен срок за обжалване – период достатъчно дълъг, през който страните са могли да организират защита си при наличието на ангажиран адвокат и обстоятелството, че жалбоподателят не е постъпвал на болнично лечение.
Определението е правилно.
Срокът за обжалване на въззивното решение се възстановява, ако страната докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани (чл. 64, ал. 2 ГПК).
Жалбоподателите се позоват на заболяване, диагностицирано в срока за обжалване на въззивното решение, което им попречило да упражнят правото си да обжалват поради предизвикания стрес.
Заболяването, за да бъде основание за възстановяване на срок, следва да е внезапно и да не предшества срока, чието възстановяване се иска. Болестта на жалбоподателя е диагностицирана на 18.02.1014г., когато е бил връчен препис от въззивното решение на процесуалния представител на двамата жалбоподатели с едномесечен срок за обжалване. Правилно съдът е посочил, че продължителността на срока като време дава възможност за организиране защитата на жалбоподателите, чрез подаване на съответната жалба. Дори да се приеме, че заболяването е предизвикало стрес у жалбоподателите, тяхната защита е била обезпечена чрез ангажиран по делото адвокат, който е получил преписа от въззивното решение. Жалбоподателят не е постъпвал на лечение в болница, което би препятствало предприемането на лични действия по обжалване, респ. липсват доказателства за внезапно заболяване на другия жалбоподател или на техния пълномощник по делото в срока за обжалване. При тези данни изводът на съда, че обстоятелствата на които страните се позоват като основание за възстановяване на срока не носят характеристиките на обособени и непредвидени, които да не са могли да бъдат преодолени е законосъобразен.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение от 15.05.2014г. по в. гр. дело № 3867/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ