5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
С., 18.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6122/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез процесуален представител Р. Р.-старши юрисконсулт против въззивно решение № 1063 от 13.06.2013 г. по в. гр. дело № 1544/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 892 от 11.03.2013 г. по гр. дело № 10538/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. И. И. извършено със заповед № 323 от 08.05.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, същият е възстановен на заемната преди уволнението длъжност „шофьор автобус” и [фирма] е осъдено да заплати на С. И. И. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3333,96 лв. за периода 15.05.2012г.-15.11.2012г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 09.07.2012 г. до окончателно изплащане на задължението и е отхвърлено направеното от [фирма] възражение за прихващане с насрещно вземане за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 560,07 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ за сумата 1680,21 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 429,42 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, при нарушаване на съдопрозиводствените правила и необоснованост на изводите за основателността на предявените искове. Развити са съображения по съществото на спора, обсъдени са изводите на съда за незаконност на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – спиране на работата за повече от 15 работни дни, изложени са доводи относно фактическия състав на уволнителното основание с твърдение, че по делото е доказан персонален престой на ищеца в посочения от закона срок. В заключение жалбоподателят поставя правните въпроси – към кой момент следва да се преценява дали е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, когато срокът на предизвестието се отработва и има ли защита по чл. 333 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото уволнително основание. Представя съдебно решение по гр. дело № 781/2009 г. на ВКС, първо г. о., чрез което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът С. И. И. чрез адвокат М. Б. – Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси не са от значение за изхода на делото, а обжалваното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика. Развити са подробни съображения по съществото на спора и във връзка с поставените правни въпроси, които не са били предмет на разглеждане и не засягат решаващите изводи на съда за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не касаят решаващите мотиви на съда за основателността на исковете, поради което не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване – материалноправния или процесуалноправния въпрос да е включен в предмета на делото и да има решаващо значение за изхода на спора.
Прието е с обжалваното решение, че за да е осъществен фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 ГПК не е достатъчно работодателят да установи чрез съответни актове персонален престой на работника и неговото бездействие. Необходимо е реално преустановяване на дейността на предприятието – било изцяло, било частично. Съдът е обсъдил посочената от работодателя причина за персоналния престой на ищеца – прекратяване на дейността на управление на МПС на ПТП П. от лицето съгласно решение на ТЕЛК в Поделение за товарни превози – П., като в тази връзка е приел, че развитието на правоотношенията между страните свързани с наличие на условия за трудоустрояването на ищеца и реалните възможности на работодателя в тази насока се явяват извън рамките на спорния предмет. Работодателят е приложил основанието за уволнение – спиране на работата за повече от 15 работни дни и следва да установи, че дейността на предприятието или на негово звено или поделение, в осъществяването на чиято дейност ищецът е зает, е спряла. Посоченото уволнително основание държи сметка за функционална връзка, която съществува между дейността на предприятието и трудовите задължения на работника или служителя. Причината за преустановяване на дейността на предприятието няма правно значение за фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, а видно от поставените правни въпроси жалбоподателят поставя акцент върху здравословното състояние на ищеца – причина за решение на ТЕЛК, с което е определено, че заеманата от него длъжност е неподходяща, т. е. поставеният правен въпрос – има ли защита по чл. 333 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не е обсъждан и не обуславя решаващата воля на съда за уважаване на исковете. Въпросът – към кой момент следва да се преценява дали е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, когато срокът на предизвестието се отработва не подлежи на обсъждане, тъй като видно от заповедта за уволнение предизвестието не е отработвано и на ищеца е платено обезщетение за неотработено предизвестие.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила частна жалба от [фирма] против определение № 2328 от 25.07.2013 г., с което на основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта на съдебните разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за въззивната защита на въззиваемата страна не е прекомерно, като определено в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 1, пред 2 и ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, което съдът е обосновал й със спецификата на трудовите спорове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, при които се разглеждат три обективно съединени иска, от които иска по чл. 225, ал. 1 КТ е оценяем и възнаграждението е обусловено от размера на иска.
Определението е правилно.
Размерът на адвокатското възнаграждение е определен в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, който по двата неоценяеми иска е обвързан от минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключването на договора за правна помощ – в случая 310 лв. (ПМС № 250/11.10.2012 г.) и по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ определен по реда на ал. 2, т. 2 на чл. 7 от Наредбата. Пълномощникът на страната адв. Б. е участвала във въззивното производство – има изготвен писмен отговор на въззивната жалба, лично е участвала в съдебното заседание и е изготвила писмена защита. Преценката на съда, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е законосъобразна.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото касатора ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1063 от 13.06.2013 г. по в. гр. дело № 1544/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. И. И. съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2328 от 25.07.2013 г. по в. гр. дело № 1544/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ