1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
С., 17.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 868 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. П. Н. и С. П. Н., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ц. Ц. от АК-М. против въззивно решение от 07.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 33 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 16.12.2010 г., постановено по гр.д. № 126/2010 г. на Монтанския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу В. Г. А. от [населено място], искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумите от 18 820 лв. и 4 120 лв., представляващи обезщетение за ползване на чужд имот – апартамент и гараж, без основание и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 8 281,93 лв., съответно за 918,88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумите по главниците.
К. поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторите визират хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са изведени въпроси, не са посочени съдебни актове, обосноваващи противоречие със задължителната практика на ВКС, не са представени доводи, обосноваващи необходимостта от произнасяне на касационната инстанция за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е, че въззивната инстанция е приложила неправилно разпоредбата на чл. 12 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-М. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 5000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД като неоснователни, въззивният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на тази правна норма, тъй като по делото по безспорен начин е установено, че процесните недвижими имоти – апартамент и гараж в [населено място] не се ползват от ответницата, а от 2000 г. се ползват от трети на производството лица, т.е. липсва разместване на блага между страните по делото, за да е налице неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищците. Отхвърлени са и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвид акцесорния им характер.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основания за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. В заключение липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. В тази връзка поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касаторите въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Вън от това, на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 12 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й вече има установена практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1150 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 33 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № А 631/04.05.2011 г. на Н. П. Н. и С. П. Н., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА Н. П. Н. и С. П. Н., и двамата от [населено място] да заплатят на В. Г. А. от [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 150/хиляда сто и петдесет/лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: