2
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 14.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 6399/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. П. от АК-С., в качеството й на особен представител на ответника Т. Я. Ал-Б., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, срещу въззивно определение от 12.08.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 10269/2013 г., с което е върната като процесуално недопустима частната жалба на адв. Е. П. против разпореждане от 30.07.2013 г. на съда по същото дело, с което е оставена без движение подадената от нея въззивна жалба. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението като делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба.
Ответниците по жалбата не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е върнал като процесуално недопустима частната жалба на адв. Е. П. против разпореждане от 30.07.2013 г. на СГС по въззивното дело, с което е оставена без движение подадената от нея въззивна жалба с указание да внесе дължимата държавна такса за въззивното производство. Съдът е приел, че това разпореждане не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите по чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове.
В. определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК урежда възможност за обжалване с частна жалба определенията на съда, респ. разпорежданията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Постановеното разпореждане от въззивния съд, с което е оставена без движение въззивната жалба за отстраняване в срок на пороците й не е преграждащо, а и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК не предвижда възможност за обжалването му. На съдебен контрол подлежи определението на съда, с което се прекратява производството по делото, поради неотстраняване в срок нередовностите на въззивната жалба, но не и разпореждането по чл. 262, ал. 1, вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, с което тя е оставена без движение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното определение като постановено в съответствие със закона следва да бъде потвърдено. Вън от това, следва да се отбележи, че съгласно приетото разрешение в т. 7 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.д. № 6/2012 г. особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение от 12.08.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 10269/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :