6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 19. 01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5188 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. Й., Ю. И. Й. и [фирма], всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-В., против въззивно решение № 79 от 04.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 194/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 35 от 11.10.2013 г., постановено по гр.д. № 327/2012 г. на Търговищкия окръжен съд, на основание чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1, т. 17, вр. с чл. 4 З. е отнето в полза на държавата от Ю. И. Й., А. К. Й. и [фирма], движимо и недвижимо имущество, подробно описано, на обща стойност 280 670 лв., като [фирма] е осъден да заплати на държавата суми в общ размер от 88 300 лв., представляващи пазарните стойности на МПС към момента от отчуждаването им. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от касаторите правни въпроси са: необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 З./отм./ и придобитото имущество, към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, т.е. времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З./отм./; относно приложението на чл. 10 З./отм./ – подлежи ли на отнемане имуществото, придобито в режим на СИО между осъденото лице и неговия съпруг, ако в съдебното производство не бъде установена липсата на принос; за задължението на въззивния съд да квалифицира правилно искането и да обезпечи правилното приложение на материалния закон, за които въпроси твърдят, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и относно приложението на чл. 11 З./отм./ относно погасяване правото на държавата да търси отговорност по З./отм./, за който твърдят, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовават се и представят съдебна практика: ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 10, ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 481 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 328 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 271/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 506 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 1792/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1462/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 156 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 890/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС, ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т. 12 и ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 1-5.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/К.//бивша Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място], чрез процесуалния си представител държавен инспектор в ТД на К. – В. Т. Н. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност по същество.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 28 З. , с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 З. на К. [населено място] против Ю. И. Й., А. К. Й. и [фирма], за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество, подробно описано, на обща стойност 280 670 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 1, чл. 4 и чл. 10 З./отм./, за отнемане на имуществото от ответниците – физически лица и ЕТ. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на Ю. И. Й. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и 3 НК, включено в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 З./отм./, процесното имущество е на значителна стойност, не е установен принос на другия съпруг на придобитото имущество в СИО, поради което са налице предпоставките на чл. 10 от закона за отнемането му, както и че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на Ю. Й., поради неустановен законен източник за това придобиване. В тази връзка съдът е приел от данните по делото, в т.ч. и изслушаните специализирани експертизи, че реализираните приходи от ответниците през проверявания период възлизат на 1 281 962,15 лв./8 537,30 М./, а разходите – на 1 492 229,75 лв./11 230,48 М./, т.е. при съпоставянето им е налице е отрицателна разлика в размер на 2 693,18 М..
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая не е налице релевираната от касаторите недопустимост на въззивното решение, в частта му, с която изрично в диспозитива е отразено, че [фирма] е осъден да заплати на държавата суми в общ размер от 88 300 лв., представляващи пазарните стойности на МПС към момента от отчуждаването им, защото като цяло с въззивното решение се потвърждава първоинстанционното решение в обжалваната му част и сумата от 88 300 лв. се включва в общия размер на стойността на отнетото в полза на държавата от ответниците, в частност от ЕТ, имущество на основание чл. 28, ал. 1 З./отм./, възлизаща на сумата от 280 670 лв., поради което не е налице двойно осъждане, респ. влошаване положението на жалбоподателя и в тази част въззивното решение макар и с непрецизен диспозитив не се явява процесуално недопустимо, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационен контрол, поради съществуваща вероятност обжалваното решение да е недопустимо. По повдигнатите правни въпроси необходимо ли е да се търси причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и как следва същата да се преценява, както и нуждае е ли се от обосновка наличието на такава връзка, както и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето и подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди периода на престъпната дейност, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика – ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно нея е необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З./отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З./отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З./отм./. В случая по поставените въпроси въззивният съд е изхождал от тази задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 4 З./отм./ обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по З./отм./ трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. По поставения правен въпрос относно приложението на чл. 10 З./отм./ – подлежи ли на отнемане имуществото, придобито в режим на СИО между осъденото лице и неговия съпруг, ако в съдебното производство не бъде установена липсата на принос, приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с установената задължителна съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл. 10 З./отм./ предвижда, че на отнемане подлежи и имущество придобито при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 З./отм./, съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, като приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. В конкретния случай такова оборване не е направено и на отнемане подлежи и имуществото придобито в режим на СИО/решение № 156 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 890/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да квалифицира правилно искането и да обезпечи правилното приложение на материалния закон, тъй като в случая приетото от въззивния съд и изложените пространни мотиви в обжалваното решение досежно основателността на иска по чл. 28, ал. 1 З./отм./ в обжалваната му част, е в съответствие, а не в противоречие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 1-5. По въпроса относно приложението на чл. 11 З./отм./ касаещ погасяване правото на държавата да търси отговорност по З./отм./ не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно този законов текст правата на държавата по З./отм./ се погасяват с изтичането на 25 годишна давност, която започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Връзка между тази разпоредба и аналогичната в новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ чл. 73/ и постановеното във връзка с нея решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС на РБ не може да бъде правена, тъй като противоконституционност на тази разпоредба не е установена и тя е действаща съгласно § 5 З.. В заключение, по поставените правни въпроси не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Следва да се подчертае, че твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбите – К. [населено място], следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 4 002,53 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 04.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 194/2014 г. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 3803 от 02.07.2014 г. на Ю. И. Й., А. К. Й. и [фирма], всички от [населено място].
ОСЪЖДА Ю. И. Й., А. К. Й. и [фирма], всички от [населено място] да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 4 002, 53/четири хиляди и два лв. и 53 ст./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: