5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
С., 04.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 138 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Х. от АК-С., против въззивно решение № 5479 от 24.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 15940 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, с което е отменено решение № І-36-40 от 18.07.2011 г., постановено по гр.д. № 20565/2010 г. на Софийски районен съд, 36 с-в, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като са обявени за относително недействителни по отношение на К. С. П. от [населено място], договорите за дарение, сключени между Н. Г. П. и Н. А. А., обективирани в нотариален акт за дарение от 05.09.2007 г. № 98, т. ІІ, рег. № 5073, д. № 298/2007 г. на нотариус с рег. № 206 при НК, с район на действие РС-С., на следните недвижими имоти, а именно: ? идеална част от УПИ, находящ се в [населено място], район „С.”, [улица], съставляващ парцел ХХІІІ-904, от кв. 2 по плана на [населено място], м.[жк], целия с площ от 339,50 кв.м., при описани граници; ? идеална част от жилище в [населено място], район „С.”, [улица], ет. 2, със застроена площ от 71 кв.м., при описани съседи, ? от общите части на сградата, ? от магазин в същата сграда, със застроена площ от 34,96 кв.м.; както и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.10.2007 г. № 135, т. ІІ, рег. № 5993, д. № 335/2007 г. на нотариус с рег. № 206 при НК, на следния недвижим имот – 1/8 идеална част от УПИ, находящ се в [населено място], район „П.”, вилна зона „Бункера”, съставляващ парцел VІ-138 от кв. 16 по плана на [населено място], район „П.”, вилна зона „Бункера”, при описани съседи, както и ? идеална част от вилна сграда – югозападен близнак, със застроена площ от 60 кв.м. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 135 ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния материалноправен въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода на делото, а именно – когато разпоредителна сделка със собственост върху вещ бъде сключена с цел собствеността като краен резултат да премине в полза на трети лица, при условие, че този краен резултат не следва пряко от самата сделка, а е в зависимост от евентуалното настъпване на допълнителни обстоятелства и когато бъде уговорено връщане при настъпване на съответните условия, това изключва ли безусловно във всички случаи възможността страните по сделката да постигнат споразумение за нейната привидност.
Ответникът по касационната жалба, К. С. П., чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. П. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е уважил предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, именно, че процесните имоти са прехвърлени безвъзмездно от първия ответник на втората ответница, като е установено качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник, възникнало по силата на сключен между тях договор за заем на 28.05.2003 г. за сумата от 50 000 щ.д., за което парично вземане в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 63 377 лв., въз основа силата на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд от 16.11.2009 г. по гр.д. № 1861/2009 г. и е образувано изпълнително дело. Ищецът е бил кредитор на ответника П. и за сумата от 20 000 лв., по силата на запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист от СРС, 53 с-в, и образувано изпълнително дело. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно ищецът притежава качеството на кредитор по отношение на първия ответник П. като титуляр на парични вземания по отношение на него, процесните две сделки значително затрудняват удовлетворението на ищеца, поради което съдът е приел, че ответникът П. е знаел, че разпореждайки се с процесните недвижими имоти затруднява обективно удовлетворяването на кредиторите си, като знание затова у ответницата А. предвид безвъзмездния характер на сделките, не е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът е приел, във връзка с направеното възражение за симулативност на процесните сделки от ответника П., че представените по делото две споразумения между ответниците от 05.09.2007 г. и 11.10.2007 г., в които те са посочили, че двете процесни сделки са привидни, като в действителност страните не желаят настъпването на каквито и да било правни последици, включително прехвърляне правото на собственост, не установяват при условията на пълно доказване тази симулативност. С оглед на събрания доказателствен материал в тази насока, съдът е приел, че ответниците са постигнали действително съгласие за прехвърляне на процесните два имота, което е било и намерението им – правото на собственост да напусне патримониума на ответника П. и да бъде придобито безвъзмездно от ответницата А./негова бивша съпруга/ и това намерение не е било привидно. В този смисъл процесните две споразумения, изходящи от двамата ответници, сами по себе си не установяват действителното правно положение и намерение на страните при извършване на процесните сделки, поради което те са действителни и като такива могат да бъдат предмет на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият от касаторката материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, но разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, доводите и възраженията на страните. Както се посочи по-горе, съдът е приел, че процесните сделки са действителни, тъй като ответниците не са доказали при условията на главно и пълно доказване тяхната симулативност, поради което те могат да бъдат предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Така както е формулиран правния въпрос от касаторката, той сочи на неправилни изводи на въззивния съд за действителност на двете сделки във връзка с направеното възражение за тяхната симулативност от страна на първия ответник. А твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени. Освен това не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5479 от 24.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 15940 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 106376 от 18.10.2012 г. на Н. А. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: