4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1080
С., 22.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2918/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. и Н. И. Н. чрез пълномощник адв. В. П. В. адвокатска колегия против въззивно решение № ІІ-115 от 21.10.2013г. по в. гр. дело № 1100/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 29 от 21.02.2013г. по гр. дело № 169/2012г. на Несебърски районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателите против П. И. Н. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 121, том Х., рег. № 17908, дело № 6721/2007г. на нотариус с район на действие Несебърски районен съд като привиден прикриващ договор за дарение и отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на прикрития договор за дарение в частта за 10/24 идеални части от недвижимия имот като сключен в нарушение на чл. 30 ЗН, вр. чл. 28 ЗН.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правния въпрос за възможността да се докаже привидност на договор за покупко-продажба прикриващ договор за дарение от страна, която не е участвала при сключването му по пътя на косвеното доказване. Жалбоподателите се позоват на решение от 01.03.1966г. по гр. дело № 195/65г. на О. на ВС, което не представят. Представени са две съдебни решения по гр. дело № 186/2011г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и гр. дело № 4689/2007г. на ВКС, четвърто г. о., за които се поддържа, че приетото с обжалваното решение влиза в противоречие с посочената практика.
Ответницата П. И. Н. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Извършен е коментар на представената съдебна практика и е направен извод, че приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с тази практика. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателите поставят въпроса за възможността за се докаже нищожност на договор за покупко-продажба като привиден, прикриващ договора за дарение чрез косвени доказателства (индиции) в случаите, когато страната, върху която тежи доказателствената тежест, не е участвала в сключването на сделката.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест то е главно. Главното доказване трябва да бъде винаги пълно, за да може съдът да приеме, че фактът предмет на главното доказване се е осъществил.
Доказването е пряко, когато се цели да се удостовери правно -релевантен факт. Когато се цели да се удостовери такъв факт, от който може да се направи доказателствен извод за правно релевантния факт, доказването е косвено. Предмет на косвеното доказване са доказателствени факти (улики, индиции), които стоят в някаква връзка на зависимост с факта, релевантен за спорното право и поради тази връзка те са едно указание, че този факт се е осъществил. Косвеното доказване обикновено е непълно. Доказания факт създава вероятност, но не и сигурност относно съществуването на индицирания факт. Затова косвеното доказване е достатъчно, когато с него се провежда насрещно доказване – доказване на противната страна, с което се цели да обезсили главното доказване. Косвеното доказване е недостатъчно при главното доказване, което винаги трябва да е пълно.
В процесния случай в тежест на ищците е било да проведат пълно и главно доказване относно всички фактически твърдения обуславящи спорното право. Разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК допуска изключения от недопустимост на свидетелските показания, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, само ако в делото има т. нар. начало на писмено доказателство – писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърденията й, че съглашението е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
Ищците се явяват наследници на продавача по оспорения договор и като насочен срещу тях отпадат ограниченията за недопустимост на свидетелките показания за установяване на симулацията. Изключението следва от практическата невъзможност на тези лица да се снабдят с контра летър или с начало на писмено доказателство. Затова съдът е допуснал свидетелски показания на ищците за установяване на твърдяната от тях релативна симулация. Веднъж обаче открито доказване със свидетели, то трябва да бъде пълно, иначе претендирата симулативност не ще се счита за доказана.
Приетото с обжалваното решение е в съответствие с изложеното. Съдът е предоставил възможност на ищците да проведат пълно доказване чрез изслушване на допуснатите свидетели и е извършил анализ на техните показания въз основа на който е приел, че предявените искове за привидност на договора за покупко-продажба по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и нищожност на прикрития договор, прилагайки правилата за прикритото по чл. 17, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. Правилността на тези изводи касаят основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не са предмет на производството по допускане на касационно обжалване.
Поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика – решение по гр. дело № 186/2011 г. ВКС, трето г. о., с което е отменено обжалваното решение и делото е върнато за ново разглеждане. В това решение не е даден отговор на поставения правен въпрос, а само указания до съда, който ще разглежда делото по същество. Решението по гр. дело № 4689/2007г. на ВКС не е постановено по реда на чл. 290 ГПК и няма задължителен характер. С това решение е разгледан случай за привидност на договор за продажба, прикриващ договор да дарение, като е прието, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на договора, а е само индиция, че не е имало обща воля за възникване на задължението по договора за продажба, което само по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба, както и че доказването на ищците в процеса следва да бъде главно пълно, което не влиза в противоречие с приетото в обжалваното рещение. Цитираното от жалбоподателите решение № 35/01.03.1966г. по гр. дело № 195/65г. на ОСГК на ВС, касае прилагането на правилата за прикритото по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и постановява, че съдът е длъжен да установи действителните отношения на страните й по прикритата сделка. Приетото също не влиза в противоречие с обжалваното решение, с което са разгледани твърденията на ищците за нищожност на прикритата сделката, т. е. съдът е приложил правилата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и е постановил решение и по този иск.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-115 от 21.10.2013г. по в. гр. дело № 1100/2013г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. Н. и Н. И. Н. да заплатят на П. И. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ