1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 14.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6298 по
описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от Община [населено място], представлявана от вр.и.д. кмет А. З., приподписана от гл. юриск. Д. К., срещу въззивно решение № 404 от 15.07.2013 г. по в.гр.д. № 655/2013 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, І гр. състав, с което е потвърдено решение № 585 от 03.04.2013 г. по гр. дело № 6537/2012 г. на Плевенски районен съд, с което Община [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] представлявано от управителя С. И. К. сумата 13 267,27 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради лишаване на ищеца от ползване и владение на осем броя модули за обществено обслужване в [населено място], спирка „Дом на книгата”, по договор от 19.06.2000 г. за учредяване възмездно право на ползване върху общински терен, за периода 16.11.2007. – 31.01.2008 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 14.11.2012 г. до изплащане на задължението; както и лихва за забава върху главницата в размер на 568,99 лв. за периода от 15.06.2012 г. до 14.11.2012 г.; както да заплати сумата 11 712,19 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради лишаване на ищеца от ползване и владение на деветнадесет броя рекламни пана в [населено място], на спирка „Дом на книгата”, по договор от 19.06.2000 г. за учредяване възмездно право на ползване върху общински терен за периода 16.11.2007 г. – 31.01.2008 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 14.11.2012 г. до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на сумата от 502,30 лв. за периода 15.06.2012 г. – 14.11.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос от значение за изхода на делото – следва ли при иск за пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД като обезщетение за вреди, да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или то може да се предполага. Жалбоподателят поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. И. К. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен съобразно практиката на ВКС. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 82 ЗЗД и обусловени от тях искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която, за да е налице пропусната полза трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото, с оглед на нормалното в оборота състояние. Печалбите, които увреденият или кредиторът е могъл да получи по други правоотношения, но които са били осуетени поради неизпълнението или противоправното извънсъдебно поведение могат да имат характер на пропуснати ползи, стига получаването им да е сигурно.
В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото, че Община [населено място] е уведомила наемателите на процесните павилиони, че правоотношението между Общината и техния наемодател – събирателното дружество-ищец по сключен между тях договор за учредяване възмездно право на ползване върху общински терен на модули за обществено ползване е прекратено, поради което те следва да сключат договори за наем на обектите чрез [фирма] [населено място] с Общината; че поставените върху общински терен модули – осем от тях пред „Дом на книгата” са били предоставени под наем на трети лица от общинското дружество като управляващо имущество на Общината за процесния период от време, както и че събирателното дружество въз основа на влязло в сила осъдително съдебно решение по ревандикационен иск е предприело принудително изпълнение срещу Общината за предаване владението върху осемте модула и на 27.04.2009 г. собствеността е била възстановена на ищеца. За процесния период от време събирателното дружество е било лишено от възможността да ползва деветнадесет броя рекламни пана, монтирани под козирката на процесните павилиони (при наличие на разрешение от главния архитект на общината в конструкцията на металните козирки да има места за рекламно-информационни елементи), по сключен договор между събирателното дружество-ищец и фирмата на едноличен търговец Д. С., прекратен едностранно от едноличния търговец след като узнал за възникнал спор между дружеството и Общината относно собствеността на павилионите. При тези обстоятелства е прието за доказано – правомерност на придобивното основание и сигурност на увеличаване имуществото на дружеството-ищец, като основание за уважаване на двата иска, от което е видно, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Изложението не съдържа друг правен въпрос, обусловил изхода на спора, а само твърдение за наличието на противоречива съдебна практика относно уважаването на иска за пропуснати ползи от лишаването на ищеца да ползва 19 броя рекламни пана за претендирания период. В случая въззивният съд е приел, че при конкретните обстоятелства не е било необходимо да се прави изрично предложение от събирателното дружество до съответните общински служби за предоставяне на площ за реклама, определяне на наем и срок – процедура по Наредба № 4 за търговската и рекламна дейност на територията на [община], която урежда хипотеза различна от процесната, като правилността на този извод на решаващия съд касае съществото на спора и може да бъде проверен по реда на чл. 281, т. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 82 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст, още повече, че както се посочи по-горе по приложението на чл. 82 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с ТР № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 404 от 15.07.2013 г. по в.гр.д. № 655/2013 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, І гр. състав, по касационна жалба с вх. № 8768 от 27.08.2013 г. на Община [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: