1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 17.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 836 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. В. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. П. от АК-С., против въззивно решение № 260 от 11.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 183/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което като е потвърдено решението от 19.10.2009 г. на Софийски градски съд, 7 брачен състав, постановено по гр.д. № 557/2008 г., е признато за установено по отношение на Я. В. К., на основание чл. 37, ал. 2 СК/отм./, че детето А. В. С., [дата на раждане] , е заченато и произхожда по баща от Е. О. Р. от [населено място]. Упражняването на родителските права са възложени на майката, на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден да му заплаща 50 лв. месечна издръжка.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен иска по чл. 37, ал. 2 СК/отм./, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е конкретизиран обаче правния въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а са посочени основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение. Не е посочена и представена съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Е. О. Р. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, но не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 37, ал. 2 СК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 37, ал. 2 СК/отм./, въззивният съд е приел, че детето, чийто произход по баща подлежи на съдебно установяване, с оглед събраните доказателства по делото – показанията на разпитаната свидетелка Р. М. и изслушаната гинекологична експертиза от д-р Д., е заченато във времевия интервал 29.01.2007 г. – 24.02.2007 г., през който период страните са живеели на съпружески начала и връзката е била моногамна. Приел е също така, че за пълното изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца СГС е назначил и Д. експертиза, чието извършване с оглед данните по делото е препятствано от ответницата без да са били налице уважителни причини затова. Във въззивната си жалба ответницата е акцентирала върху липсата на Д. експертиза, но въпреки указанията на съда и предоставената й затова възможност, тя не е съдействала за събиране на това доказателство и демонстративно е препятствала събирането на същото и пред въззивната инстанция, която е счела, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и предвид останалите събрани доказателства, които недвусмислено сочат на основателност на иска, да се приеме, че детето А. произхожда по баща от Е. О. Р..
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърденията в изложението за неправилно приложение на чл. 37, ал. 2 СК/отм./ и чл. 161 ГПК от въззивния съд се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260 от 11.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 183/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 2379 от 25.03.2011 г. на Я. В. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: