1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
С., 10.12. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4581 по
описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Д. У. против въззивно решение № 221 от 22.05.2015 г. по в.гр.д. № 237/2015 г. на Хасковския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 47 от 21.01.2015 г. по гр.д. № 2161/2014 г. на Хасковския районен съд, е отхвърлен предявеният иск от ДНСК срещу К. П. К., с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение № 434 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 2008/2012 г. по описа на Хасковския районен съд. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, свързани с приложението на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК и чл. 302 ГПК, както и в противоречие с чл. 125, ал. 1 от Конституцията на РБ, които уреждат правомощията на съдилищата при решаване на въпроси от административно правен характер. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по поставени с въззивната жалба въпроси относно правомощието на районният съд да се произнася със съдебен акт по въпрос, разгледан и решен с влязло в сила решение на Върховния административен съд, както и има ли правомощие районният съд в производство по реда на чл. 417 ГПК да се произнася по законосъобразността на влязъл в сила индивидуален административен акт, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Относно допустимостта на касационното обжалване, поради неоценяемост на предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК представя задължителна съдебна практика – решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба К. П. К. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен неоценяем иск по чл. 270, ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 434/10.06.2013 г. по гр.д. № 2208/2012 по описа на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ДНСК против К. П. К. иск за заплащане на разходите за премахване на незаконен строеж по Протокол от 17.04.2009 г. в размер на 2 264,40 лв., е неоснователен, тъй като в случая не са налице предпоставките по чл. 270, ал. 2 ГПК. Приел е, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано от болшинството от съдиите и когато волята на съда е абсолютно неясна. В случая твърдяната нищожност на постановеното по гр.д. № 2208/2012 г. на Хасковския районен съд решение е поради пререшаване на въпроса за отговорността за премахване на незаконния строеж, който е решен с влязло в сила решение на административния съд, т.е. претендираната нищожност е излизане извън пределите на правораздавателната власт при постановяване на решението. Съдът е приел, че такава би била налице при неподведомственост на конкретния правен спор на сезирания съд – при постановяване на решение спрямо лица, които не са подчинени на правораздавателната власт на българския съд, разглеждане на спорове, възложени на несъдебни органи, или решаване на спор, който е подведомствен на специализиран съд, а в случая Хасковският районен съд е бил сезиран с иск от ДНСК против К. П. К. с правно основание чл. 225, ал. 5 ЗУТ за заплащане на разходите за премахване на незаконен строеж, съгласно влязла в сила заповед за неговото премахване, въз основа на която се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Касае се гражданскоправен спор, по който районният съд се е произнесъл в рамките на предоставената му правораздавателна власт. В тази връзка съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя, че като не е зачел влязлата в сила заповед, с която на К. П. К. е наредено да премахне незаконния строеж, съдът е излязъл извън правораздавателната си власт, са неоснователни, тъй като незачитането на влязъл в сила административен акт от гражданския съд не представляла порок, водещ до нищожност на съдебното решение, тъй като последното няма за последица неговата отмяна. Административните актове се обжалват пред административните съдилища по реда на АПК, а решението на гражданския съд ще е нищожно само ако в нарушение на предоставената му правораздавателна власт изрично се произнесе в диспозитива на съдебния акт по законосъобразността на административния акт. В случая незачитането на влязлата в сила заповед на ДНСК в частта относно задължението на собственика за премахване на незаконния строеж е основание за неправилност съдебното решение, тъй като опорочава фактическите изводи на съда, но не и за неговата нищожност. В. съд е приел, че с постановеното решение, чиято нищожност се претендира, съдът се е произнесъл в рамките на предоставената му правораздавателна власт по правния спор, с който е сезиран, поради което постановеното по гр.д. № 2208/ 2012 г. на Хасковския районен съд решение по предявения от ДНСК иск с правно основание чл. 225, ал. 5 ЗУТ не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност по смисъла на чл. 270, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай формулираните от жалбоподателя правни въпроси не са от обуславящо значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, а и твърдяното основание за допускане на касационното обжалване по тях по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице предвид наличието на задължителна съдебна практика /ТР № 1 от 10.02.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г. на ОСГТК/, възприемаща общовъзприетото както в доктрината, така и в съдебната практика, че е нищожно само това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Нарушението на материалния закон е порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност, която се релевира по пътя на инстанционния контрол в рамките на преклузивните срокове за подаване на въззивна и касационна жалба. Поставените в изложението на касатора правни въпроси за допустимост на касационното обжалване съставляват по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 22.05.2015 г. по в.гр.д. № 237/2015 г. на Хасковския окръжен съд, ГК, по касационна жалба вх. № 5389 от 05.06.2015 г. на Дирекция за национален строителен контрол [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: