2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1158
С., 19.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4074/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощник адвокат С. Р. Сливенска адвокатска колегия против въззивно решение от 18.01.2013 г. по в. гр. дело № 574/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 487 от 29.07.2011 г. по гр. дело № 3799/2010 г. на Сливенски районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на Ю. А. Ш. сумата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука станала на 03.07.2007 г., ведно със законна лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касациноно обжалване жалбоподателя поддържа, че с обжалваното решение съдът е дал неправилно разрешение на процесуалноправни и материалноправни въпроси – допустимо ли е първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло, ако е обжалвано частично; „грубата небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ явява ли се критерии за определяне съотношението на приносите от работодателя и пострадалия за настъпване на трудовата злополука и за определяне дела на всеки един от тях в обезщетяването на настъпилите от злополуката вреди; от кой момент се дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди; какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението и следва ли да се съобрази характера на безвиновната отговорността на работодателя. Жалбоподателят е представил съдебни решения на ВКС по гр. дело № 1923/2009 г. и гр. дело № 3456/2008 г. постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД и по гр. дело № 447/2008 г., чрез които обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Ю. А. Ш. чрез адвокат А. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешение в съответствие със съдебната практика на ВКС и в този смисъл представя две съдебни решения по гр. дело № 855/2001 г. ВКС и гр. дело № 1028/2010 г. ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК. Излага й съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос с твърдението, че ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в уважената част на иска за размер над 5000 лв., а въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение не съставлява съществено процесуално нарушение, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените материалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя.
По въпроса за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ при проявена „груба небрежност” от страна на пострадалия от трудова злополука и възможността за намаляване отговорността на работодателя, даденото с обжалваното решение разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК с решения по гр. дело № 3456/2008г., второ г. о., ВКС и гр. дело № 673/2011 г., четвърто г. о., ВКС, според която установяването на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ е предпоставка за компенсации на вините, но не е критерии за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто единствено е обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия. С въззивното решение отговорността на работодателя е намалена, като е прието, че пострадалият е проявил „груба небрежност”, че е налице съпричиняване на вредата от него, но размера на това съпричиняване е определен от обективното съотношение в приносите, а не от степента на вината. Приноса на пострадалия съдът е определил на 50%, с колкото е намалил отговорността на работодателя, като преценката е обусловена от обективното съдържание на установените факти и обстоятелства.
От конкретните факти и обстоятелства е обусловен й размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука. Принципа на справедливост проведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните факти отнесени към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. С обжалваното решение размера на обезщетението за понесените болки и страдания от трудовата злополука, при която ищецът е загубил напълно зрението на двете си очи – тежка телесна повреда с необратим характер и е получил счупване на челюстта, която травма е отзвучала е определен, като съдът е съобразил естеството и характера на увреждането, начина по който увредения субективно е понесъл увреждането, понесените от него болки и страдания непосредствено след злополуката и във времето, отчел е съпричиняването на вредата от пострадалия, което идва да покаже, че поставеният от жалбопоадтеля въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението с обжалваното решение е разрешен в съответствие с т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС.
Представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД не влиза в противоречие с разрешението на поставените правни въпроси дадено с обжалваното решение. Макар фактите да са различни, принципите при определяне на съотношението при съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ и прилагане на справедливостта по чл. 52 ЗЗД с обжалваното решение са спазени.
С обжалваното решение съдът е присъдил законна лихва върху главницата от датата на увреждането 03.07.2007 г., с което на въпроса, от кой момент се дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди е дадено разрешение в съответствие с практиката на ВКС установена с решение по гр. дело № 682/2009 г., четвърто г. о. на ВКС, поставено по реда на чл. 291 ГПК, според която съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон – ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. дело № 33/89 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука са приложими общите принципи изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят дължи обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането резултат от трудовата злополука. Представената от жалбоподателя съдебна практика се касае за случай разрешен при различна фактическа обстановка, което изключва аналогия с случая разрешен по настоящето дело.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство на другата страна, за адвокатско възнаграждение определено по реда на 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение по направено искане и представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1650 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.01.2013 г. по в. гр. дело № 574/2011 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адвокат А. Г. от Адвокатско дружество – Й. и Е.” рег. с решение от 09.07.2007 г. по ф.д. № 10724/2007г. Софийски градски съд, Софийска адвокатска колегия, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап. 1, като пълномощник на Ю. А. Ш. адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 1650 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ