О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С., 22.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 690 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Ж. Ж. срещу въззивно решение от 28.02.2012 г. по гр.дело № 7831/2011 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 20.03.2011г.по гр.дело № 36929/2010г.на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Приложени са копия от решение № 126 от 2.05.2011 г. по гр.д. № 1227/2010 г. на ВКС,ІІІ г.о. и определение № 473 от 8.05.2009 г. по гр.д . № 288/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
В писмен отговор ответната страна Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място], приподписан от гл.юрисконсулт П. М. поддържа, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК поради следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че предявените от П. Д. искове за отмяна като незаконна на заповедта, с която трудовото му правоотношение с ответната агенция е прекратено поради съкращаване в щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са неоснователни. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на Д. е законно, тъй като е налице посоченото в заповедта основание по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Изложил е съображения, че е налице реално съкращаване на щата, като заеманата от Д. длъжност е премахната от щатното разписание.
Жалбоподателят поддръжа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпросите: налице ли е реално съкращаване в щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са продължили да се изпълняват след прекратяване на трудовия договор с ищеца, но са комбинирани с други нови задължения и под друго наименование; налице ли е фиктивно съкращаване на щата, когато една трудова функция е възложена за изпълнение от трето лице и длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ,когато са налице доказателства, че трудовата функция продължава да съществува и след прекратяване на трудовото правоотношение е в противоречие със задължителната съдебна практика, както и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставените въпроси не са разрешени в противоречие със задължителната практика, нито имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В задължителната практика на Върховния касационен съд, уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения е прието, че когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за новата длъжност, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени. Прието е, че характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатно разписание на определена длъжност и същевременно създаване на нова длъжност- нова, но не като наименование, а по трудови функции. В тези случаи е налице реално съкращаване на щата.- решение № 115 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 1119/2010 г., ІV г.о.; решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г., ІІІ г.о.; решение №126 от 2.05.2011 г. по гр.д. № 1227/2010 г., ІІІ г.о. и др. Тези въпроси не обуславят въззивното решение. В. съд е обосновал решението за реално съкращаване на щата с премахване от щатното разписание от 14.05.2010 г. /действащо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение/ на заеманата от жалбоподателя длъжност „изпълнител-огняр на парен котел”. Приел е за неоснователно възражението, че длъжността продължава да съществува, по съображения, че представените договори с трети лица за длъжността „изпълнител-огняр” не са сключени с изпълнителната агенция, а с друг работодател, т.е. че тези лица не са в трудови правоотношения с ответната страна. Тази преценка съдът е направил на базата на събраните по делото доказателства. Съдът е съобразил установената съдебна практика, според която реално съкращаване на щата е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна съдебна практика относно това кога съкращаването на щата е реално, която не се нуждае от промяна или доразвиване, а и такава необходимост не се обосновава в изложението изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса кога работодателят има задължение да извърши подбор също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В задължителната съдебна практика е прието, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 ГПК- решение № 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В случая постановеното от въззивния съд решение е съобразено с тази практика, с оглед приетото, че са съкратени всички щатни бройки за длъжността „изпълнител-огняр” и работодателят не е упражнил правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ. Необходимост от промяна на тази задължителна практика не е обоснована в изложението, поради което не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.02.2012 г.по гр.дело № 7831/2011 г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: