О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С., 16.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. ч. гр. дело № 4942 от 2013 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. М., Е. Д. М. и Д. М. Д., подадена чрез адвокат П. Б. срещу определение № 116 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 1691/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. с което е оставена без разглеждане, като недопустима касационната им жалба срещу въззивно решение от 22.10.2012 г. по гр.д. № 7908/2012 г. на Софийски градски съд, предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и касационната жалба следва да се включи в обхвата на касационното производство.
Ответниците по частната жалба – Г. И. А. и С. А. А., чрез адвокати А. и Р. изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба срещу решението на въззвния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 11.04.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 3.171% ид.ч. от парцел върху който е построен апартамент № 8, в сградата на [улица],[жк], [населено място] , съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че тя е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно сочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.- за граждански дела. В случая е предявен иск за сключване на окончателен договор, който има за предмет вещни права и меродавна за определяне на цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е данъчната оценка на имота, която е 543.40 лв., видно от удостоверението, намиращо се на стр. 30 от първоинстанционното производство. Предвид на това съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска не надхвърля като стойност въведеният с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК ограничителен критерий за необжалваемост на въззивното решение. Производството по този иск е приключило с постановяване на въззивното решение. Подадената срещу решението на въззивния съд касационна жалба се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение, като правилно следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 116 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 1691/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Р. Д. М., Е. Д. М. и Д. М. Д., касационна жалба срещу въззивно решение от 22.10.2012 г. по гр.д. № 7908/2012 г. на Софийски градски съд, поради недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: