1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1421
С., 11.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 801 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. С. К. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. А. С. от АК-К. против въззивно решение от 15.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11230/2011 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-б състав, с което като е потвърдено решение № І-45-21 от 04.05.2011 г. на Софийския районен съд, 45 състав, постановено по гр.д. № 24426/2010 г., е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1, и чл. 415, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че касаторката К. дължи на [фирма] сумата от 5 330,52 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от ответницата топлинна енергия за периода м.ноември 2007 г. – м. април 2009 г., както и сумата от 612,15 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2008 г. – 21.10.2009 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва от 21.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата, както и разноските по делото.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че в постановеното въззивно решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение като се позовава на разпоредбата на чл. 272 ГПК, трябва ли да посочи към кои конкретно мотиви на първоинстанционния съд препраща, както и Директива № 32 от 2006 г. на ЕС въвежда ли специални правила за доставките на топлинна енергия или изисква заплащане само на реално извършени услуги/доставки/ и по отношение на топлинната енергия.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК, с цена на иска над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответницата, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия от ответника и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки на 5 330,52 лв. за исковия период. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът е отразил, че в конкретния случай е била въведена системата за дялово разпределение и с решение на ОС на ЕС е била избрана фирмата [фирма], като съгласно заключението на СТЕ справките на дяловия разпределител за периода от 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите на конкретния имот, като за процесния период ответницата дължи сумата от 5 330,52 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от нея топлинна енергия, както и сумата от 612,15 лв. мораторна лихва. В. съд е изложил свои подробни мотиви относно основателността на предявените от ищеца срещу ответницата претенции като е отразил, че крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК потвърждава първоинстанционното решение.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е от значение за решаване на делото, но той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като съдебната практика по прилагането на чл. 272 ГПК е уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК. Така с решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 346 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 1387/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение като с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК може да препрати и към мотивите на първонстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадане на фактическите и правни изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност. Но и в такъв случай съдът мотивира решението си като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора.
Решението на въззивния съд в настоящия случай е съобразено с посочената съдебна практика, която съгласно т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая решаващата дейност на първоинстанционния и на възззивния съд е била еднаква по обем, тъй като пред въззивния съд не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, като същевременно е отговорил на оплакванията във въззивната жалба.
По отношение на поставения правен въпрос – дали Директива № 32 от 2006 г. на ЕС въвежда специални правила за доставките на топлинна енергия или изисква заплащане само на реално извършени услуги/доставки/ и по отношение на топлинната енергия, същият не е обусловил изхода на спора, тъй като българската нормативна уредба за доставките на топлинна енергия е изцяло съобразена с европейското законодателство, в т.ч. и с въпросната Директива № 32, поради което не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка в случая следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11230/2011 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-б състав, по касационна жалба с вх. № 14083 от 08.02.2012 г. на К. С. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: