1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
С., 17.10. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 401 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Роза А. – О. от АК-Б., против въззивно решение № 615 от 20.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1166 по описа на Благоевградския окръжен съд за 2011 г., с което като е потвърдено решение № 2327 от 20.09.2011 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа на Санданския районен съд за 2011 г. са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ от К. Б. П. срещу [фирма] [населено място], като е уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ като е постановено да се извърши поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на ищцата като вместо по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като такова се впише чл. 71, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос от материално естество, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от жалбоподателката материалноправен въпрос е – може ли страната, в чиято полза е сключен договорът със срок за изпитване да прекрати едностранно и с предизвестие трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и счита ли се, че в този случай е приложимо само и единствено специалното основание на чл. 71, ал. 1 КТ или следва да се разгледа и законността на общото основание.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловен от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата при сключен трудов договор на основание чл. 70 КТ – със срок за изпитване до шест месеца в полза на работодателя, е законосъобразно на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като допуснатата грешка в заповедта в цифровото изражение на основанието за уволнение, вместо чл. 71, ал. 1 КТ е записано чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, не се е отразила на законността на уволнението, тъй като съгласно задължителната съдебна практика при несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание/цифрово изразен текст от КТ/ и посоченото в мотивите на същата заповед текстуално изразено фактическо основание, меродавно е посоченото фактическо основание и именно него съдът следва да зачете.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. И. от касаторката материалноправен въпрос – може ли страната, в чиято полза е сключен договорът със срок на изпитване да прекрати едностранно и с предизвестие трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и счита ли се, че в този случай е приложимо само и единствено специалното основание на чл. 71, ал. 1 КТ или следва да се разгледа и законността на общото основание е правнорелевантен, но същият е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да приеме, че уволнението е законно на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. В съответствие с тази задължителна съдебна практика, в случая въззивният съд е приел, че касаторката е работила в ответното дружество по трудов договор със срок за изпитване до шест месеца в полза на работодателя на длъжност „специалист социални дейности”/чл. 70 КТ/ Преди изтичане на уговорения срок за изпитване работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата като в заповедта за прекратяването му е изложил мотивите си затова – липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата, но вместо да посочи действителното правно основание по чл. 71, ал. 1 КТ, той погрешно е посочил като основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, която грешка обаче не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото, което в случая въззивният съд е сторил в обжалваното решение. В. решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика във връзка с поставения правен въпрос, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 615 от 20.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1166 по описа на Благоевградския окръжен съд за 2011 г., по касационна жалба с вх. № 190 от 20.01.2012 г. на К. Б. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: