5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
С., 19.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. №1217/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Мисес чрез адвокат Ц. К., Адвокатски колектив [населено място] против въззивно решение от 14.08.2012 г. по в. гр. дело № 97/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4 от 05.01.2012г. по гр. дело № 2686/2011 г. на Шуменски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на В. К. Мисес против [фирма] [населено място] по чл. 59 КТ за сумата 9900 лв., от която 2800 лв. – парична равностойност на дължима безплатна храна и/или добавки и тонизиращи напитки за периода 17.07.2008г. – 03.01.2011г. съгласно приложение на БКТД 08 и БКТД 10 и сумата 7100 лв. представляваща разлика в размера на определеното му по трудов договор основно месечно трудово възнаграждение и полагащо му се минимално основно месечно трудово възнаграждение за 7-ма категория труд, съгласно Приложение № 1 към БКТД 08 и БКТД 10; в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 1242,81 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 17.07.2008г.-03.01.2011г.; в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск по чл. 59 КТ за разликата над 759 лв. до пълния предявен размер, представляваща парична равностойност на дължима безплатна храна за периода след 01.01.2010г. и заплащане на паричната равностойност на тонизиращи и ободряващи напитки претендирани по К. от 01.03.1008г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя множество материалноправни въпроси – за обхвата на действие на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 КТ, за приложението на браншовите колективни договори спрямо работник, работещ в предприятие от бранша, чиито работодател извършва основната си дейност в същия бранш, по приложението на чл. 8, ал. 3 КТ за защита от дискриминация във вр. с чл. 4 КТ, ако не се прилагат по -благоприятните за работника клаузи договорени с БКТД и в тази връзка дали следва да се прилага БКТД вместо К. на равнище предприятие, който съдържа по – неблагопрпиятни за работника клаузи; следва ли да се приеме, че БКТД разпростира действието си и е в законна сила по отношение на всички организации в бранш „Пътища” синдикални поделения на синдикалната организация К., призната за представителна на национално равнище, дали сключения в бранш „Пътища” БКТД, който има като основа „общ проект” по смисъла на чл. 51б, ал. 3 КТ има действие по отношение на всички работници и служители членове на представителни синдикални организации в бранша, без значения коя точно е подписала и е страна по БТК. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като имащи значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът [фирма] [населено място], чрез изпълнителния директор Д. Д. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 59 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси обхващат материята уреждаща сключването на колективни трудови договори (К.) на равнище колективно договаряне в предприятие и К. на отраслово и браншово равнище, уредени в разпоредбите на чл. 51 КТ, чл. 51а КТ и чл. 51б КТ. Тези въпроси могат да бъдат обсъдени, доколкото са включени в предмета на делото и обуславят решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска.
За да отхвърли исковете по чл. 59 ЗЗД съдът е приел, че посочените два браншови колективни трудови договори (БКТД) от 14.07.2008г. и от 07.09.2010г. в бранш „Пътища” нямат обвързваща сила по отношение на [фирма] в качеството на работодател на ищеца-жалбоподател, тъй като БКТД не разпростира действието си върху работниците и служителите на ответното дружество по силата на закона. Единственото изключение от принципа за действие на договора само между страните, които са го сключили е предвидена в чл. 51б, ал. 4 КТ, според която, когато К. на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Посочените от ищеца браншови договори – БКТД 08 и БКТД 10, от клаузите на които, като по-благоприятни, ищецът извежда исковата претенция, не са сред разпрострените със заповед на министъра на труда и социалната политика браншови колективни трудови договори в съответствие с разпоредбата на чл. 51б, ал. 4 КТ, т. е. действието на браншовите колективни трудови договори не е разпростряно в рамките на целия бранш от министъра на труда и социалната политика. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на посочената хипотеза. Това изключение не е установено по делото, затова чрез поставените правни въпроси жалбоподателят се стреми да преодолее ограниченото приложно поле на отрасловите и браншовите колективни трудови договори, които действат за отрасъла или бранша, в който са създадени представителните синдикални и работнически организации, и в които са заети техните членове – работници, служители и работодатели в хипотезата, при която работникът/служител от отрасъла не членува в синдикалната организация – страна по браншовия колективен договор, респ. не се е присъдил към нея по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.
Страни по БКТД 08 и БКТД 10 сключени в бранш „Пътища” са: Българска браншова камара „Пътища”, Федерация „Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – Подкрепа и Синдикат „Пътно дело” към Федерация на независимите строителни синдикати (ФНСС) към К.. Ответното дружество – работодател е член на Българска браншова камара „Пътища” (Б. „Пътища”) страна по БКТД. Местната синдикална организация на работниците и служителите е член на Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ) към К., със статут на представителна синдикална организация, който не е страна но браншовите К.. Ищецът е член на синдикалната организация в ответното дружество към К., но не е член на ФНСС и няма доказателства да се е присъединил по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, т. е. ищецът не е член на синдикат, член на представителна синдикална организация, страна по сключения браншови колективен трудов договор. Въпросът за разширяване действието на сключения браншови колективен трудов договор и в други предприятия, вън от тези, за които се отнася при сключването му е уреден в чл. 51б, ал. 4 КТ. Разпростирането на действието на БКТД означава, че предвидените в него благоприятни разрешения започват да се прилагат в трудовите правоотношения на работниците и служителите в съответните предприятия, и че за работодателите в тези предприятия се създават задължения за тяхното удовлетворяване, и това обхваща всички работници и служители, независимо дали членуват в синдикални организации. Тази е предвидената законова възможност посочените БКТД да намерят приложение в отношенията между страните по претенциите на жалбоподателя, която не е установена в процеса на делото. Затова с обжалваното решение е прието, че за да се ползва от по -благоприятните разпоредби, ищецът е следвало да установи, че членува в синдикат от представителната синдикална организация, страна по БКТД. Чрез поставените правни въпроси жалбоподателят поставя акцент върху членството на ответното дружество – работодател в Българска браншова камара „Пътища”, страна по браншовите К., което не е достатъчно да ангажира едностранно отговорността на работодателя по предявените искове, тъй като страна по договора са й представителни синдикални организации на работниците и служители, в които са заети техните членове. Ако работниците и служителите от отрасъла не членуват в синдикалните организации – страни по тези договори, за да се позоват на тях и на произтичащите за тях по-благоприятни клаузи е следвало на общо основание да се присъединят по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, който се прилага и за страните по чл. 51б, ал. 1 КТ. В това се изразява ограниченото приложно поле на браншовите и отрасловите К..
Въпросите относно приложението на останалите разпоредби, някои от които касаят синдикалната автономия, не са били предмет на делото и не пораждат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното правните въпроси по приложението на чл. 51б КТ и на чл. 57 ГПК с обжалваното решение са разрешени при точно прилагане на закона и установените по делото факти към закона, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ като основание за допускане на касационно обжалване, при наличието й на установена съдебна практика с решения на ВКС по гр. дело № 653/2010 г., четвърто г. о.; гр. дело № 183/2009г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 291 ГПК и определение по гр. дело № 641/2011 г., четвърто г. о. и определение по гр. дело № 237/2010 г., трето г. о.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.08.2012 г. по в. гр. дело № 97/2012г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ