3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 648
С., 26.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1689/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. К. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 721 от 30.07.2010 год. по гр. дело № 2771/2009 год., с което е отменено решение от 16.02.2009 г. по гр. дело № 439/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 5010 лв. и Г. Н. К. е осъден да заплати на Е. М. Д., Блага Т. Д. и Ж. Т. Д. обезщетение за имуществени вреди, представляващи необходими разходи в размер на 5010 лв. за възстановяване на къща в състоянието и от преди увреждащия я ремонт, извършен от наемателя, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД със законна лихва от 31.05.2002 год. да изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на недопустимост на първоинстанционното съдебното решение, с което бил отхвърлен иск за сумата 5557 лв. без да е отчетено, че исковата претенция била намалена със сума от 1450 лв., представляваща разходи за поставяне на липсваща врата на банята и демонтиране на тоалетна с възстановяване на старото положение, претенции на насрещния ищец, починал в процеса на делото и заместен от процесуалните му правоприемници, не приети от първоинстанционния съд за разглеждане. Поддържа се нарушаване на задължителна съдебна практика – т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Е. Д., Блага Д. и Ж. Д. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Ответницата К. Ц. К. оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за парично вземане по чл. 233, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване е поставен процесуалноправен въпрос за допустимост на съдебното решение на първоинстанционния съд, отхвърлил иска за сумата 5557 лв., като постановено „свръх петитум” за 1450 лв., за които исковата претенция не била приета за разглеждане от първоинстанционния съд – определение на съда от 05.10.2006 г., постановено във връзка с уточняваща молба от 23.03.2006 г. на насрещните ищци, което не било обжалвано.
В процеса на първоинстанционното производство претенциите по насрещната искова молба са били многократно уточнявани – молби от 10.06.2003 г.; 18.11.2004 г.; 23.03.2006 г., по която е постановено определението на съда от 05.10.2006 г., след което още две уточняващи молби от 11.10.2006 г. и 27.11.2006 г., съобразени от съда в протокол от с. з. на 17.05.2007 г.
С определението от 05.10.2006 г. съдът оставил без разглеждане претенциите – поставяне на липсваща врата в банята (35 лв.) и демонтиране на тоалетна и възстановяване на старото положение (850 лв.), а в съдебно заседание от 17.05.2007 год. е допуснато уточнение на исковата молба направено в допълнителни молби от 11.10.2006 г. и 26.11.2006 г., в първата молба са включени двете претенции. Уточнението е допуснато с изричното съгласие на пълномощника на жалбоподателя – ответник, дадено в съдебно заседание на 17.05.2007 г., т. е. включването на двете претенции е извършено в присъствието на представител на ответника, без неговото противопоставяне. Предприетото изменение, чрез разширяване на спорното право по първоначално предявения иск, се счита съдебно предявено от деня на исковата молба. В този смисъл, твърдението за недопустимост на първоинстанционното решение за двете претенции на стойност 885 лв., като част от общата сума, за която е отхвърлен иска, (респ. 570 лв. по осъдителното въззивно решение), поради „свръх петитум”, не се оправдава от правна страна, което изключва соченото нарушаване на задължителната съдебна практика на ВКС установена в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК и т. 10 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, както изключва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 721 от 30.07.2010 год. по гр. дело № 2771/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ