5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1207
С., 25.11 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1272/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Димитрова Ч. лично и в качеството и на едноличен търговец с фирма „П. Ч.” и в качеството на собственик на капитала на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 318 от 29.11.2013г. по в. гр. дело № 193/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 201 от 28.10.2010г. по гр. дело № 467/2009г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е уважен евентуалният иск за отнемане на левовата равностойност на отчуждените леки автомобили по цена посочена в договорите за покупко-продажба на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 2 З. (отм.) и в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на имущество за сумата 21689 лв. представляваща разлика от 96456,70 лв. до 118146,23 лв. и вместо това е отнето в полза на държавата на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 2 З. (отм.) във вр. с § 5 ПЗР на З. от П. Димитрова Ч. левовата равностойност на отчуждени леки автомобили по реалната им пазарна цена към датата на разпореждането като решението в останалата част е потвърдено.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – при повторно разглеждане на делото пред въззивния съд неизпълнението точно на дадените указания от ВКС представлява ли самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на съдебния акт като неправилен; какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност, необходимо ли е да се търси конкретна причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и как следва същата да се преценява, както и нуждае ли се от подробно мотивиране наличието на такава връзка. Жалбоподателката се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С определение от 03.06.2014г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2013г. на ОСГК на ВКС по въпросите – необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З. (отм.) и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото пред проверявания период по реда на З. (отм.), за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
С Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. по т. д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС, по поставените правни въпроси е прието: по първият въпрос, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и придобитото имущество. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имущество, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.); по вторият въпрос, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.).
При наличието на даден отговор на правния въпрос, пречката поради която е спряно производство е отстранена, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК същото следва да бъде възобновено, за провеждане на производство по чл. 288 ГПК.
Върховият касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 28 З. (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса – при повторно разглеждане на делото пред въззивния съд неизпълнението точно на дадените указания от ВКС представлява ли самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на съдебния акт като неправилен.
Поставеният въпрос би бил релевантен за изхода на делото, ако при повторното му разглеждане въззивният съд е постановил решението си в противоречие със съдебна практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 1315/2010г., четвърто г. о., със задължителен характер, според която указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане; указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. В. съд преценява по вътрешно убеждение, кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
С обжалваното решение въззивният съд е изпълнил всички указания на касационната инстанция, както по прилагането и тълкуването на материалния закон § 1, т. 2 ДР на З. (отм.), така и указанията по допуснати нарушения на съдопроизводтсвените правила – събиране на доказателства по чл. 195 ГПК. Съдът е допуснал изслушването на допълнителна съдебно автотехническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, изводите са направени в съответствие с обективното съдържание на събраните по делото доказателствата, а материалният закон е приложен точно към установените по делото факти, което в контекста на поставения правен въпрос е обезпечило постановяването на решение, изключващо неговата отмяна като неправилно.
В изложението въпросът се поставя в хипотезата за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без конкретни твърдения за извършени при разглеждане на делото отклонения на въззивния съд от указанията на касационния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон, респ. процесуалния закон. Формалното поставяне на въпрос не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК., а в конкретния случай наличието на установена съдебна практика със задължителен характер изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът, какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност, необходимо ли е да се търси конкретна причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и как следва същата да се преценява, както и нуждае ли се от подробно мотивиране наличието на такава връзка е относим към предмета на делото, но с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 7 от 30.06.2014г. по т. д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС.
Прието е, че конкретното имущество е придобито малко преди и основно в периода съвпадащ и близък с периода на осъществяваната от ответницата престъпна дейност – престъпление по чл. 155 НК, за което е осъдена с влязла в сила присъда. Самото престъпление по своя характер генерира материални облаги; ответницата не е доказала законен източник на средства за придобиването им видно от икономическия анализ на нейното финансово състояние пред проверявания период; ответницата няма доходи от трудови възнаграждения, приходите от дейността й като едноличен търговец не са значителни, които заедно с отпуснатите кредити, единият от които е целеви за ремонт на недвижим имот и приходите от продажба на леки автомобили не надхвърлят разходите за проверявания период. Съдът изрично е посочил, че придобиването на имуществото от извършителя може да бъде, както пряко, така и косвено от престъпната дейност, като във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й, което пряко кореспондира с приетото в посоченото тълкувателно решение.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати юрисконсулско възнаграждение на другата страна в размер на 500 лв. за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 1272/2014г. по описа на Върховен касационен съд, трето г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 318 от 29.11.2013г. по в. гр. дело № 193/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Димитрова Ч. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ