4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
С., 10.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 208/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на К. И. Б. против определение от 06.03.2012 г. по ч. гр. дело № 3200/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК във вр. с чл. 21 и чл. 24 от Закона за правна помощ и освобождаване от държавна такса 15 лв. по частна касационна жалба.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Пред въззивния съд с молба от 05.01.2012 г. е направено искане от жалбоподателя да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по негова частна касационна жалба вх. № 9170/24.11.2011 г. срещу определение от 02.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 24.08.2011 г. по гр. дело № 2143/2011 г. Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане искането му за освобождаване от държавна такса по предявен от него иск, поради наличие на предходно произнасяне по същото искане от 04.05.2011 г. Направено е й искане да му бъде предоставена безплатна правна помощ за отстраняване на недостатъци в депозираната частна касационна жалба по указания на Върховния касационен съд (разпореждане № 171/09.12.2011 г.).
По първото искане е прието, че молителят е в работоспособна възраст, не представя доказателства за наличие на заболявания, които го поставят в положение на нетрудоспособност, не представя доказателства за регистриране като безработен, като индиция, че липсата на средства от трудова дейност е наложена от обективни причини, декларирал е фирма като едноличен търговец, при което предвид и стойността на държавната такса от 15 лв., размер който не е непосилен е преценено, че искането за освобождаване от държавна такса се явява неоснователно.
По второто искане съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП предвид текста на депозираната частна касационна жалба, позовал се е и на съображенията по преценката за материалните възможности на лицето да понесе разходите по производство, като е намерил, че не следва да се предостави искана правна помощ.
Частната жалба не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от държавна такса е извършена от съда въз основа на представените от молителя доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства за възможностите на лицето да понесе разходите за производството по данни от негова декларация за материално и гражданско състояние. Молителят е декларирал 100 евро доход на месец, което прави около 200 лв., поради което внасянето на държавна такса от 15 лв. е в рамките на неговите финансови възможности, както правилно е преценено от съда. В тази връзка съдът е отчел, че молителят е в трудоспособна възраст, няма данни да е инвалидизиран, не е ангажирал доказателства за наличие на обективни причини препятстващи го да получава доходи от трудово възнаграждение, декларирал е собствено предприятие на едноличен търговец, обявено в несъстоятелност с възстановена дейност по решение от 05.03.2007 г. на САС, декларирал е й дружество [фирма]. При наличие на данни за търговска дейност, без доказателства за декларирани средства от дейността, преценката за липса на основание за освобождаването му от заплащане на държавна такса в посочения минимален размер е правилна.
Съдът е отказал правна помощ на молителя като се е позовал на чл. 23, ал. 4 Закона за правна помощ – липса на доказателства обосноваващи липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и на чл. 24, т. 2 от същия закон – претенцията е очевидно неоснователна, като е изходил от съдържанието на частната касационна жалба.
Молителят е поискал правна помощ за приподписване на частната му касационна жалба срещу определение от 02.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр. дело № 3200/2011 г. и изготвяне на изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което предвид искането му да бъде освободен от държавна такса в размер на 15 лв., обосновава с липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение – чл. 23, ал. 4 Закон за правна помощ.
Преценката на съда, дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 23, ал. 4 З., се извършва по същите законови критерии, по които се преценява липсата на възможност страната да заплати такси и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. И в двата случая съдът преценява доходите на лицето или на семейството му, имущественото и здравословно състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, затова изложените съображенията по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, касаят и приложението на чл. 23, ал. 4 З., към които правилно съдът е препратил, обсъждайки искането за предоставяне на безплатна правна помощ, прието за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 24, т. 2 З. установява, че не се предоставя правна помощ в случаите по чл. 21, т. 1, 2 и 3, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът се е позовал на посочената разпоредба, тъй като в частната жалба не са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, а общи твърдения за незаконни действия на различни държавни органи, институции и длъжностни лица, от които не може да се изведе конкретно нарушено право, каквито по съдържание са и намиращите се по делото молби, жалби, части жалби и приложения към тях изходящи от жалбоподателя.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.03.2012 г. по ч. гр. дело № 3200/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ