5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
С., 08.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1081 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. П. Р. от [населено място], Плевенска област, чрез пълномощника си адв. П. П. от АК-П., против въззивно решение № 499 от 08.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 181/2013 г. на Плевенския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 1840 от 11.12.2012 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 2422/2011 г., е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу Ж.”Май” [населено място], с правно основание чл. 24 ЗЖСК, за сумата 10 000 лв., представляваща стойността на внесени в Ж. вноски и на извършени в процесния имот – апартамент № 22 СМР, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011 г., като неоснователен. Твърди се недопустимост и неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуален характер са – за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, както и материалноправния въпрос за приложението на погасителната давност по иск с правно основание чл. 24 ЗЖСК.
Ответникът по касационната жалба „Ж. Май” [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 24 ЗЖСК, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 24 ЗЖСК за сумата от 10 000 лв., представляваща стойността на внесени в Ж. вноски от ищеца и стойността на извършени от него в процесния имот СМР, въззивният съд е приел, във връзка с направеното възражение от ответника, че този иск е погасен по давност като предявен след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Позовал се е на влязлото в сила решение № 168 от 01.08.2007 г. по гр.д. № 915/2007 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ищеца Л. Р. срещу ответната Ж. иск за признаване за установено, че той е неин член кооператор по отношение на процесния апартамент № 22. В тази връзка е приел, че ищецът е бил изключен като член-кооператор с решение на ОС на Ж.”Май” на 19.02.2001 г., за което решение той е узнал най-късно на 01.04.2004 г., не го е обжалвал по реда на чл. 40 ЗЖСК в двуседмичния срок и то е влязло в сила на 15.04.2004 г. В случая давностният срок за предявяване на иска с правно основание чл. 24 ЗЖСК е започнал да тече от 15.04.2004 г. и като е съобразил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЖСК е приел, че той е изтекъл на 15.07.2009 г., а искът е предявен на 13.04.2011 г. – след изтичането му, поради което го е отхвърлил като погасен по давност. Приел е за неоснователно възражението на ищеца, че водените от него дела срещу Ж. нямат отношение към изтеклата давност, тъй като те са от характер, че нито прекъсват, нито спират давностния срок.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Р. основание за недопустимост на въззивното решение по чл. 281, т. 2 ГПК не е обосновано и е заявено бланкетно от касатора, а настоящата инстанция намира, че в случая въззивното решение е валидно и допустимо, т.е. не съществува вероятност за неговата недопустимост, за да бъде допуснато до касационен контрол с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Тези процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, съобразявайки установените данни по делото, твърденията и възраженията на страните, че предявеният иск с правно основание чл. 24 ЗЖСК е неоснователен като погасен по давност. В тази връзка поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касатора въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. По поставения материалноправен въпрос за приложението на давността при предявен иск с правно основание чл. 24 ЗЖСК, така както е формулиран, не се явява обуславящ изхода на делото, поради което и не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по отменителните основания на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В тази връзка в изложението към касационната жалба не е аргументирано и обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 24 ЗЖСК, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 499 от 08.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 181/2013 г. на Плевенския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 12198 от 02.12.2013 г. на Л. П. Р. от [населено място], Плевенска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: