3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 572
С., 20.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 5736/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. Д. К., П. Д. Ж. и М. Д. М. чрез адвокат Ю. О. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно определение № 442 от 24.06.2013 г. по ч. гр. дело № 496/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение № 189 от 08.05.2013 г. по гр. дело № 1666/2013 г. на Добрички районен съд за прекратяване на производството по делото по иска на К. Д. К., П. Д. Ж. и М. Д. М. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците Султанка Б. В., К. Н. Ч., М. Н. М., С. Й. С., П. Й. П., Й. И. С., Т. И. С., М. П. В., К. Я. И. и М. Я. М., че ищците са собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност на шест декара реална част от недвижим имот № 032023 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Д., м. „Край селото”, целия с площ 41,499 дка, или в условието на евентуалност, че са собственици на 6000/41501 идеални части от описания имот оставен в наследство на страните от общите наследодатели М. В. Я. и К. В. Я..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното определение е разрешен процесуалноправния въпрос – допустимо ли е преди приключване на производството по допускане на делбата да се предяви установителен иск за собственост за идеална или реална част върху същия имот против същите страни и след като с разпоредбата на чл. 343 ГПК е предвидена възможност в производството за съдебна делба да се повдигат преюдициални въпроси касаещи съсобствеността върху спорното имущество, допустимо ли е разрешаването на тези въпроси да се разгледа в отделно исково производство – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците К. Н. Ч., Султанка Б. В. и М. Н. М. в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по -нататашното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост предявен по общия исков ред при наличието на висящо съдебно производство по допускане до съдебна делба, при идентичност на имотите и на страните между двете производства, засяга решаващите изводи на съда за недопустимостта на установителния иск и е от значение за изхода на спора, но с обжалваното определение въпросът не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която за предявяване на иск за собственост, ищците нямат правен интерес, ако срещу същия ответник е предявен иск за делба за същия имот, тъй като със сила на присъдено нещо с решението по допускане до делбата се установяват обема и правата на всички съсобственици върху веща – определение по ч. гр. дело № 727/2010 г. ВКС, първо г. о.
Приетото с обжалваното определение, че ищците по установителния иск за собственост нямат правен интерес от предявяването му в отделно производство при висящо производство за допускане на съдебна делба върху същите имоти, в което със сила на присъдено нещо ще се установят правата на съделителите, които следва да се допуснат до участие в делбата и техните квотите, не влиза в противоречие с посочената и утвърдена съдебна практика по поставения правен въпрос, още повече, че в производството по допускане на съдебна делба в първото по делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност (чл. 342 ГПК), а при спорна имуществена общност, наред с иска за съдебна делба могат да се съединят за общо разглеждане и други искове (чл. 343 ГПК).
Представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1292/72 г. ВС; решение по гр. дело № 3790/58 г. ВС и решение по гр. дело № 465/2005г. ВКС, разглежда случаи различни от разрешението на правния въпрос дадено с обжалваното определение. Представената съдебна практика касае случаи, при които има влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, с което въпросът за съсобствеността върху имотите, страните и квотите на съделителите е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да се пререшава с последващ иск между същите страни, респ. техните правоприемници, както и когато с влязло в сила решение по установителен иск спорът за собствеността, респ. съсобствеността е разрешен не може да се пререшава в производство за делба на същият имот между същите страни.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 442 от 24.06.2013 г. по ч. гр. дело № 496/2013 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ