4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 840
С., 23.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 880/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 210 от 07.11.2013 г. по в. гр. дело № 264/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 54 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 198/2013 г. на Кърджалийски районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на М. Т. К. сумата 8352,84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 200 КТ, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от него пенсия за периода 01.10.2012г. – 01.10.2015г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране, ведно със законна лихва върху сумата считано от 04.02.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата 22,71 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2012г. – 03.02.2013г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обезщетението за имуществени вреди като разлика между получаваната пенсия поради инвалидизиране и получаваното трудово възнаграждение преди инвалидизирането се дължи до деня на предяваването на исковата молба. Обезщетение за бъдеще време не се дължи, когато специализираният орган не е определил пожизнен срок на инвалидност, каквото съдът неправилно е присъдил с обжалваното решение. Поддържа се, че неправилно обезщетението за имуществени вреди е изчислено към днешна дата, както й че дружеството е предложило на ищеца подходяща работа съобразена с противопоказаните условия на труд посочени в решението на ТЕЛК, която е била отказана, поради което ищецът би реализирал доход от трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност, сбора от които би надхвърлил размера на трудовото възнаграждение, което трудоустроеното лице е получавало преди инвалидизирането си. Игнорирайки този довод съдът е създал условия за накърняване равнопоставеността между работодателя и работника и за присъждане на действително дължимото обезщетение за имуществени вреди. Жалбоподателят представя съдебна практика – решения на инстанционни съдилища без доказателства да се влезли в законна сила и две решения на ВКС постановени по реда на чл. 288 ГПК, чрез които обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика при разрешаване на правните въпроси, като се позовава и на т. 3-та – въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът М. Т. К. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е извел конкретни правни въпроси, но от наведените доводи, следва да се приеме, че се поставят въпросите – допустимо ли е присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди и как следва да се изчисли разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност.
По поставените правни въпроси съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 1086/2012 г., четвърто г. о и по гр. дело № 718/2010 г., четвърто г. о. Според посочената съдебна практика, обезщетение за бъдещи вреди се дължи, само когато е доказана настъпила в резултат на трудовата злополука трайна нетрудоспособност на работника; то може да бъде определено само в срока на инвалидизация, определен с решението на ТЕЛК, а когато с това решение е определен пожизнен срок на инвалидност, обезщетението може да бъде присъдено за всички бъдещи вреди от трудовата злополука.
По втория правен въпрос се приема, че при определяне на подлежащата на обезщетяване разлика се вземат предвид не само брутното трудово възнаграждение на работника или служителя преди увреждането, но и всички последващи изменения. При определяне на обезщетението в този случай следва да се вземе предвид размера на трудовото възнаграждение, което би получавал работникът за целия исков период, ако би работил като здрав на същата длъжност.
Поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени съобразно посочената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Прието е, че обезщетението за периода на вече настъпили имуществени вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които несъмнено ще настъпят в бъдещо време в имуществената сфера на пострадалия, касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност, като обезщетението за последващ влизане в сила на решението период се дължи до настъпването на предвидени в закона основания за неговото изменение или прекратяване. С обжалваното решение присъденото обезщетение обхваща срока на инвалидизация, определен с решението на ТЕЛК (Н.) в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
На въпроса, как следва да се изчисли разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност, съдът се е позовал на настъпилата промяна в съдебната практиката наложена по причина инфлационните процеси, според която при определяне размера на имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение, представляващо разлика между пенсията по инвалидност и заплатата, която би получавал увредения работник, ако не бе претърпял трудовата злополука или не бе заболял от професионално заболяване, като се изхожда не от размера на получаваното от пострадалия преди увреждането трудово възнаграждение, а от това, което би получавал през периода, за който се търси репарация. В този смисъл е била изслушаната съдебно-счетоводна експертиза съобразено с обжалваното решение при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди.
В изложението се поддържа, че съдът не бил обсъдил довода, че дружеството е предложило на ищеца подходяща работа съобразена с противопоказаните условия на труд посочени в решението на ТЕЛК, която е била отказана от него, с което страните по делото били неравноправно поставени. С въззивното решение е прието, че такъв довод по предявения иск не се съдържа в отговора на ответника по чл. 131 ГПК, поради което съдът не дължи обсъждането му. В този смисъл наведените твърдения са ирелевантни за изхода на делото, не касаят решаващите изводи на съда за уважаването на иска и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 210 от 07.11.2013 г. по в. гр. дело № 264/2013 г.на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ