5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
С. , 11.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4396/2015 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. и Р. И. Д., подадена чрез адвокат Г. Н. срещу въззивно решение № 992 от 20.05.2015 г. по гр. дело № 906/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено Решение № 5878 от 8.12.2014 г. по гр.д. № 4225/2014 г. на Варненския районен съд, е прието за установено, че И. С. С. и Р. И. Д. дължат солидарно на И. С. Ц. сумата 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 15.12.2012 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1002 от 7.02.2014 г. по ч.гр.д. № 1308/2014 г. на В..
В изложение за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: когато при действието на забраната по чл.3 ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой между едни и същи страни и при идентични условия, в рамките на три последователни дни, се сключат три договора за заем, заемната сума по всеки от които позволява уговорка за изплащането им в брой, за да бъдат признати същите за недействителни като сключени при заобикаляне на закона, необходимо ли е да се установи тяхната привидност що се отнася до реалния размер на предоставената сума; допустимо ли е събиране на свидетелски показания за установяването на симулативния характер на договор, когато изходящият от противната страна писмен документ, с който се обосновава допустимостта им, не се отнася до този договор и обективираното в него изявление само по себе си не сочи неговата симулативност, но съпоставката му с останалите писмени доказателства прави вероятно твърдението за привидност; следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях.
Писмен отговор от ответницата по жалбата И. С. Ц. не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционният съд е уважил предявеният от И. С. Ц. срещу жалбоподателите иск с правно основание чл.422 ГПК. Приел е от фактическа страна, че с договор за заем от 15.12.12г. И. Ц. – заемодател е предоставила на И. С. – заемател и Р. Д. – съдлъжник сумата 5000 евро, като в чл.2 страните са заявили, че заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя в деня на сключването му и в тази си част има характер на разписка. Ответниците не са оспорили подписите си под договора, а и същите са нотариално заверени. В чл.5 е предвидено задължение за връщане на сумата до 31.12.13г., а в чл.10 е уговорена солидарната отговорност на съдлъжника Р. Д.. Страните са подписали още два договора за заем, съответно от 13.12.12 г. и от 14.12.12 г., също с нотариална заверка на подписите, с идентично съдържание и при същите условия като процесния. С договор за покупко-продажба от 19.12.12г., материализиран в нот.акт № 190/2012г. [фирма] е продало на И. С. С. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], м.Пчелина, представляващ ПИ с идентификатор 10135.3506.254 с построената в него еднофамилна жилищна сграда, за сумата 21 887.70лв, която според заявеното от продавача е получил изцяло и по банков път преди подписване на Н.А. С вносна бележка от 12.12.12г. И. С. е превел по сметка на [фирма] по проформа фактура № 103/11.12.12 г. сумата 27331.64 лв.С декларация – приходна разписка от 12.12.12г. И. Ц. е удостоверила с подписа си получаването на сумата от 6380 евро от И. С., която представлява част от „наплащането” на стойността на складов парцел на [фирма]. Декларацията е подписана и от предалия сумата И. С..
Въз основа на изложените данни от правна страна въззивният съд е извел извод, че е налице сключен на договор за заем, предвид наличието на писмен договор с нотариална заверка на подписите, в който ясно е обективирано съдържанието на волеизявленията на договорящите се, както и признанието на заемателя и съдлъжника, че са получили сумата от 5 000 евро. По делото не са ангажирани доказателства за плащане в срок, поради което за заемодателя се е породило правото да иска осъждане на задължените лица да върнат заетата сума. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за привидност на постигнатото съгласие по договора за заем. Прието е, също така, че не е осъществен фактическия състав на относителната симулация поради липсата на идентичност на страните по договора за заем и този за продажба на недвижим имот и на прикрита сделка. Прието е още, че не е налице и абсолютна симулация, доколкото липсва „обратно писмо”, което да съдържа изявление, че не се желае правното действие на сключената от страните сделка. Не са налице и писмени доказателства, които да правят вероятно твърдението за симулация, поради което свидетелските показания за доказването й са недопустими. Приходната разписка от 12.12.12г., на която ответникът се е позовал, не може да се приеме като начало на писмено доказателство, тъй като касае друго правоотношение, което се различава от процесното както по предмет, така и по страни.
По поставените в изложението въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос: допустимо ли е събиране на свидетелски показания за установяване симулативния характер на договор, когато изходящият от противната страна писмен документ, с който се обосновава допустимостта им, не се отнася до този договор и обективираното в него изявление само по себе си не сочи неговата симулативност, но съпоставката му с останалите писмени доказателства прави вероятно твърдението за привидност, не е разрешен в противоречие, а в съответствие със задължителната практика. В приложеното решение № 403 от 5.08.10г. по гр.дело № 684/2009г.на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието,че когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски показания, когато в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. В настоящия случай въззивният съд е извършил такава преценка и приел, че няма годно писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението за симулация на договора за заем. Затова и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация. Оплакването касае правилността на решението и е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което може да бъде предмет на касационна проверка, но само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по правния спор да обсъди в мотивите на решението всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях. В конкретния случай в съобразителната част на решението въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, изложил е мотиви във връзка с доводите и възраженията на страните, свързани с твърдението за привидност на договора за заем.
По въпроса: когато при действието на забраната по чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой между едни и същи страни и при идентични условия, в рамките на три последователни дни, се сключат три договора за заем, заемната сума по всеки от които позволява уговорка за изплащането им в брой, за да бъдат признати същите за недействителни като сключени при заобикаляне на закона, необходимо ли е да се установи тяхната привидност що се отнася до реалния размер на предоставената сума не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на въззивния съд е, че е установено вземане по договора за заем в размер на 5000 евро, по отношение на която сума не е налице нарушение на закона. Следва да се посочи и че, нарушаването на Закона за ограничаване на плащанията в брой има за последица административнонаказателната отговорност на дееца, но няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането. Поради това, че въпросът не покрива общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъждат доводите на касатора за наличие на допълнителния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 992 от 20.05.2015 г. по гр. дело № 906/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :