4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 26.05. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 762 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ц. М. от [населено място], [община] баня, област Стара З., чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-Стара З. против въззивно решение № 319 от 24.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1328/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав, с което като е потвърдено решение № 272 от 26.05.2014 г. на Казанлъшкия районен съд, постановено по гр.д. № 2574/2013 г., са отхвърлени предявените от касатора И. Ц. М. срещу Методи М. А. от [населено място], [община] баня, иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – обида по чл. 146, ал. 1 НК и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 5 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос е – какъв документ е протоколът от заседание на членовете на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел – официален или частен свидетелстващ документ.
Ответникът по касационната жалба Методи М. А. от [населено място], [община] баня, чрез пълномощника си адв. В. А. от АК-Стара З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценаем иск по чл. 124, ал. 5 ГПК и оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК и чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не е установено, че на 04.07.2012 г. в залата на пенсионерски клуб „Роза 2004” в сградата на читалището в [населено място], при организираната среща на ръководствата на двата пенсионерски клуба – „Роза 2004” и „Свобода” е присъствал ответника, както и че е отправил обидни думи спрямо ищеца, с което е накърнил човешкото му достойнство, т.е. не е установено ответникът да е осъществил състава на престъплението по чл. 146 НК по отношение на ищеца. В тази връзка е приел, че представения по делото протокол от 04.07.2012 г. за проведено събрание на ръководствата на двата пенсионерски клуба, съдържащ имената на страните по делото, подписан от председател и протоколчик, а не от присъствалите, съставлява частен свидетелстващ документ по см. на чл. 180 ГПК, който не носи подписите на страните по спора, поради не се ползва с материална доказателствена сила, а съставлява доказателство само за това, че изявленията в него са направени от подписалите го лица, които са трети за спора. Приел е също така, че от показанията на разпитаните свидетели в тази връзка, не е установено по несъмнен начин, че ответникът е присъствал на срещата на ръководствата на двата клуба на 04.07.2012 г. и е осъществил твърдяните от ищеца престъпни обстоятелства – нанесъл му обида – престъпление по чл. 146 НК, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Отхвърлил е и иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на деликта, тъй като такъв не е установен по делото, което е в доказателствена тежест на ищеца.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както е поставен правният въпрос сочи на твърдение за необоснованост на въззивното решение, а тя не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. В тази връзка приетото от въззивния съд за характера на представения документ – протокол от 04.07.2012 г. за проведено събрание на ръководствата на двата пенсионерски клуба, а именно, че същият по своя характер представлява частен свидетелстващ документ и тъй като същият не носи подписите на страните по спора, същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се преценява съобразно с останалия доказателствен материал, е в съответствие с нормата на чл. 180 ГПК. Този протокол не е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като не материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество, не е израз на държавна удостоверителна власт, от която да произтича неговата материална доказателствена сила. Следователно, в случая не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е заявено бланкетно и не е развито от касатора. Липсва обосновка защо правния въпрос от процесуално естество за приложението на чл. 179 и чл. 180 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали съответната правна норма е неясна и се нуждае от тълкуване, дали липсва съдебна практика по приложението й или създадена такава се нуждае от промяна. В заключение твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319 от 24.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1328/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав, по касационна жалба вх. № 14296 от 04.12.2014 г. на И. Ц. М. от [населено място], [община] баня, област Стара З..
ОСЪЖДА И. Ц. М. от [населено място], [община] баня, област Стара З. да заплати на Методи М. А. от [населено място], [община] баня, област Стара З. направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: