3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246
С., 27.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1138/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. общежитие „М. Колони” [населено място] чрез адвокат Д. Х., Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 1300 от 29.07.2012 г. по гр. дело № 1506/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 806 от 01.03.2012 г. по гр. дело № 11060/2011 г. на Варненски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. В. К., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател” и С. общежитие „М. Колони” е осъдено да му заплати 121,17 лв. останало дължимо трудово възнаграждение за времето 01.06.2011г. -07.06.2011г.; 52,80 лв. нощен труд за времето 01.06.2011г.-07.06.2011г. ведно с лихвата от подаване на исковата молба 21.07.2011 г. до изплащане на задълженията; 317,50 лв. обезщетение за 10 неползвани работни дни платен годишен отпуск за 2011 г. и отменил решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2352,96 лв. за времето 07.06.2011г.-12.09.2011 г., като осъдил С. общежитие „М. Колони” [населено място] да заплати на Д. В. К. сумата 2352,96 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 07.06.2011 г. до 12.09.2011 г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в нарушение на представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос – длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства с твърдение, че въззивният съд е направил изводите си на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения, защо ги отхвърля – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Д. В. К. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – т. 19 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на решението отразяват решаващата дейност на въззивният съд, който е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, отговорил е на доводите и възраженията на страните направени до приключване на съдебното дирене и като е констатирал наличието на частично съвпадение с изводите на първата инстанция е потвърдил решението по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а по иска по т. 3 след отмяна решението на първия съд е уважил иска.
Така поставен, въпросът не е разрешен в противоречие й с представената от жалбоподателя съдебна практика, която е в смисъл, че съдебното решение следва да се основава на всички събрани по делото доказателства въз основа на тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В изложението се поддържа, че решението било постановено на избрани от съда доказателства, което се опровергава от мотивите, отразяващи решаващата дейност на въззивният съд. В представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 4744/2008г. ВКС, първо г. о. е бил разгледан вещноправен спор и решението на въззивния съд е било основано единствено на една техническа експертиза. Аналогия с обжалваното решение е изключена. Както се посочи, съдът е обсъдил всички правно-релеватни обстоятелства и доказателства поотделно и съвокупно, в тяхната взаимна връзка, и е приложил точно материалния закон към установените факти. Вътрешното убеждение на съда не може да се ревизира в производството по допускане на касационно обжалване. Когато то е формирано при липса на процесуални нарушения, приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изключено.
Жалбоподателят е представил и решение по гр. дело № 570/99г. на ВКС, трето г. о., касаещо приложението на чл. 189 КТ, според което, при оспорено пред съда наложено дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно критериите на закона в посочената разпоредба, което с обжалваното решение е направено. Съдът е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е приел, че наказанието дисциплинарно уволнение е несъразмерно тежко на база допуснатото нарушение, при което нормалният ритъм на общежитието не е бил нарушен, тъй като при извършената размяна на дежурствата, фактически ищецът е бил заместен от своя колежка.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установят предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1300 от 29.07.2012 г. по гр. дело № 1506/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ