Определение №299 от 23.3.2015 по гр. дело №7069/7069 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299

С., 23.03. 2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7069 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Ч. П., чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-С., против въззивно решение № 4540 от 20.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 7051/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-56-298 от 27.12.2013 г./погрешно посочена 2012 г./, постановено по гр.д. № 35875/2013 г. на Софийски районен съд, 56 с-в, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от М. С. С. – Д. от [населено място] срещу [фирма] [населено място].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира правен въпрос с твърдението, че е обуславящ за изхода на делото, а именно – има ли служителят задължение физически да се яви на работното си място за заемането му в сроковете по КТ, след като е възстановен от съда на предишната работа, а уволнението му е признато за незаконно, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на съдебна практика – решение № 346 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1010/2011 г. на ІV г.о. и решение № 353 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 187/2011 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които не представя.
Ответницата по касационната жалба М. С. С. – Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-С., в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд приел, че в случая уволнителната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като ищцата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ е депозирала две молби за явяване на работа до работодателя, както и лично се е опитала да заеме работното си място в [населено място], на което е била възстановена с влязлото в сила решение по гр.д. № 133/2012 г. на Монтанския районен съд. Приел е, че за възстановяването си на работа ищцата е била уведомена с нарочно съобщение на 10.06.2013 г., от който момент за нея е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, като в този срок тя е изпратила на работодателя две молби за възстановяване на работа, в които е изразила желанието си да ползва отпуск по чл. 163 КТ – поради бременност и раждане, за което е представила и съответните документи, както и че лично се е явила на работното си място в [населено място], в която насока са показанията на св. М. и косвено показанията на св. Ж.. В. съд е приел, че в случая фактическият състав на възстановяването е завършил с факта, че в срока по чл. 345, ал. 1 КТ ищцата е заявила желание да заеме длъжността, на която е възстановена като вместо да полага труд е заявила воля да ползва полагащия й се по закон отпуск по майчинство, представяйки необходимите за разрешаване на отпуска документи, като и че работодателят е третирал като възстановено правоотношението с ищцата, доколкото е изпратил за това уведомление до НАП. В тази връзка съдът е приел, че завършването на фактическия състав на възстановяването – чрез лично явяване на служителя, както и заявяване на желание за ползване на полагащ се по закон отпуск препятства възможността трудовото правоотношение да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и уволнението, извършено поради неявяване за заемане на длъжността, на която ищцата е била възстановена, се явява незаконно и следва да бъде отменено, поради което е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е правнорелевантен, тъй като обуславя крайното решение, но решаването му от въззивния съд не е в противоречие с постановената задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в т.ч. и тази посочена от касатора. Съгласно тази практика основанието по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор се отнася за случаите, когато трудовото правоотношение е било прекратено, но впоследствие това прекратяване е било признато за незаконно и работникът или служителят е бил възстановен на предишната работа. За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Ефектът на възстановяването не се предпоставя от извършването на каквито и да са действия от страна на работодателя/нарочен акт на работодателя за възстановяването/. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл. 345, ал.1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. Възстановеното трудово правоотношение остава само за минало време – до датата на изтичане на срока. В случая не в противоречие, както твърди касаторът, а в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че за възстановяването си на работа ищцата е била уведомена с нарочно съобщение на 10.06.2013 г., от който момент за нея е започнал да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, като в този срок тя е изпратила на работодателя две молби за възстановяване на работа, в които е изразила желанието си да ползва отпуск по чл. 163 КТ – поради бременност и раждане, за което е представила и съответните документи, както и че лично се е явила на работното си място в [населено място], на което е била възстановена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 133/2012 г. на Монтанския районен съд, в която насока са кредитирани от съда показанията на св. М. и косвено показанията на св. Ж.. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4540 от 20.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 7051/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, по касационна жалба вх. № 96948 от 12.08.2014 г. на Б. С.”АД [населено място].
ОСЪЖДА Б. С.”АД [населено място] да заплати на М. С. С. – Д. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин/лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top