3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 707
С., 2.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 5519/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от управителя И. Н. чрез пълномощник адв. Е. М. против въззивно определение № 10903 от 23.05.2014 г. по ч. гр. дело № 5355/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 24.02.2014 г. по гр. дело № 8885/2014 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на [фирма] [населено място] срещу И. В. В., с което е поискал от съда да му се издаде на основание чл. 418 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 30 000 лв. главница по запис на заповед от 27.10.2009 г.
Ответникът И. В. В. в писмен отговор оспорва частната жалба по съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната жалба процесуално недопустима.
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 8 е прието, че въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Изложени са съображения, че по същество заповедното производство е двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство” свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване й за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2008 г.
Предмет на обжалване е въззивно определение постановено в заповедно производство, с което е потвърдено разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Според разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване (освен в частта за разноските). О. е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение (чл. 413, ал. 3 и чл. 418, ал. 4 ГПК). Законът не е предвидил в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба да подлежат на касационно обжалване, за разлика от разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, предвиждаща в определени хипотези изрично обжалване с частна жалба на въззивното определение пред Върховния касационен съд. Когато за определение на първоинстанционния съд е предвидено в закона изрично обжалване с частна жалба, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Предвид изложеното обжалваното въззивно определение постановено в заповедно производство, с което е потвърден отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение не подлежи на касационен контрол. Производството се е развило като двуинстанционно и редът за проверка е изчерпан.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 73166 от 13.06.2014 г. на [фирма] [населено място] представлявано от управителя И. Н. против въззивно определение № 10903 от 23.05.2014 г. по ч. гр. дело № 5355/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричлен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ