4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С. 27.05. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1777/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощник-адв. С. В. срещу въззивно решение № 402 от 21.09.2010 г. по гр. дело № 784/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 51 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 466/2010 г. на Ботевградския районен съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, като уволнението на Т. В. Комитски извършено със заповед № 5339 от 4.01.2009 г. на управителя на дружеството е признато за незаконно и е отменено, и същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “монтажник сложни комбинирани изделия”.
В изложение за допускане на касационно обжалване се излагат съображения по приложението на чл.193, ал.1 КТ, като се поддържа че разпоредбата е спазена по отношение на наказаното лице. Поддържа се, че по въпроса за необходимото време, което работодателят трябва да предостави на работника, за да даде обяснения по чл.193, ал.1 КТ липсва съдебна практика, поради което е налице необходимост от произнасянето на Върховния касационен съд по този въпрос, който е от значение за изхода на делото. Представени са съдебни решения на ВКС по гр.д. № 2460/2002г.; гр.д. № 1738/1997 г.; гр.д. № 1458/2002г. и решение № 2110/2006 г. от 9.01.2007г, както и решение по гр.д. № 891/2005 г. на Великотърновския окръжен съд.
Ответникът Т. В. Комитски в писмения отговор на касационната жалба чрез пълномощника си- адв. П. П. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса за приложението на чл.193, ал.1 КТ е налице еднозначна и категорична практика, част от която е както приложената с писмения отговор, така и тази посочена от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта, с която на Комитски е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” Софийският окръжен съд е приел, че разпоредбата на чл.193 КТ е изпълнена формално от работодателя, тъй като не е предоставен на Комитски разумен срок, в който да даде обяснения за посочените в искането нарушения на трудовата дисциплина. Отчетено е, че начина по който работодателят е организирал изслушване на обясненията, като в представеното “искане на обяснения” е посочено, че същите следва да бъдат дадени в момента на получаването му и факта на връчване на заповедта за уволенение един час след връчване на искането практически е осуетило възможността да организира защитата си. Прието е също така, че необходимият разумен срок, който следва да бъде предоставен на работника или служителя за да упражни правото си да даде обяснения се преценява във всеки случай, като в конкретния случай такъв не е бил осигурен на ищеца.
Твърдението на жалбоподателя е, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.193 КТ в противоречие с цитираната практика, която приема, че работодателят е спазил разпоредбата, ако в съдебния процес се установи, че е поискал предварително обяснения от работника или служителя за извършените нарушения.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй-като решаващите изводи на съда по настоящото дело не са в противоречие на съдебната практика, т. е. не се отрича, че задължението на работодателя по чл.193 КТ се изчерпва с искането на обяснения от работника или служителя. В конкретния случай, обаче, съдът е констатирал, че искането на работодателя е дотолкова формално извършено, че на ищецът не е дадена възможност да се запознае с фактите на нарушенията на трудовата му дисциплина и да се защити като даде устни или писмени обяснения по всяко едно от вменените му дисциплинарни нарушения. Отразеното в “искането на обяснения” да се дадат в момента на получаване на искането лишава работникът от възможността да ги даде в разумен срок, като разумният срок се преценява във всеки конкретен случай. Или, приетото от въззивния съд, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ е въпрос на конкретна фактическа обстановка и в този смисъл поставения въпрос: какъв е разумния срок, в който работникът или служителят да предложи писмените си обяснения или да се защити устно пред работодателя срещу предявените му дисциплинарни нарушения е свързан с вземане на отношение по съществото на спора, т.е. касае правилността на решението. Развитите в изложението оплаквания относими към правилността на фактическите и правни изводи на съда не съставляват формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят обосноваността на извода на въззивния съд, че не е изпълнена процедурата по чл.193 ГПК и не могат да обосноват извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивния решение до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 402 от 21.09.2010 г. по гр. дело № 784/2010 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: