3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1444
С., 15.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесет декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 823/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. против въззивно решение № 182 от 02.05.2012 г. по гр. дело № 232/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 372 от 06.02.2012 г. по гр. дело № 288/2011 г. на Червенобрежки районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против [фирма] [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване на уволнението му извършено със заповед № 10 от 01.03.2011 г. на управителя на дружеството за незаконно, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „инкасатор-водопроводчик-помпиер” и осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2580 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение били разрешени въпросите по приложението на чл. 194 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения, че същото е заявено общо, няма конкретно изведени въпроси, които с обжалваното решение да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и представената от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят визира приложението на три разпоредби – чл. 194 КТ определящ сроковете за налагане на дисциплинарно наказание; чл. 195, ал. 1 КТ изискващ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде мотивирана с посочване на нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ определящ състави на тежки нарушения, които обосновават налагането на дисциплинарно уволнение, без да е извел конкретен въпрос включен в предмета на спора, който с обжалваното решение да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на всяка една от цитираните разпоредби. В изложението се сочи, какво конкретно изисква всяка една законова разпоредба, без да се твърди, че с обжалваното решение разпоредбата е приложена в противоречие със съдебната практика, което прави изложението за допускане на касационно обжалване по приложението на посочените правни норми необосновано, а заявеното приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК формално.
С обжалваното решение и трите правни разпоредби са приложени в съответствие със установената съдебна практика на Върховния касационен съд и тази приложена от жалбоподателя. Систематично, подробно и аналитично решаващият съд е обсъдил приложението на чл. 190, ал. 1, в частност т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, извършил е съпоставяне с разпоредбата на чл. 187 КТ, като материалноправна уредба на уволнението, преценил е тежестта на извършеното от ищеца нарушение по нерегламентирана подмяна на собствения му водомер и подмяна на пломбата на холендъра в обитавания от него имот, с което е създал условия за кражба на вода в посочения в заповедта период 25.02.2008г. – 03.06.2010 г., като съдът е съобразил, че по длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност му е вменено задължение да следи за такива деяния на други лица -абонати на „В и К”, с което е злоупотребил с оказаното му от работодателя доверие. Съдът е изложил подробни съображения и по приложението на чл. 194 КТ, изследвал е периодите, през които ищецът е бил в продължителни отпуски по болест, приложил е ал. 3 на чл. 194 КТ, за да достигне до извода, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Обсъдено и приложението на чл. 195, ал. 1 КТ – съдът е констатирал, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца съдържа всички реквизити, цитирал е в тази връзка и задължителна съдебна практика на ВКС – съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. В заключение правните норми са приложени точно, при съобразяване и на установената съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 240 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 02.05.2012 г. по гр. дело № 232/2012 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 240 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ