3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
С., 17.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3596/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 3491 от 13.04.2013 г. на С. С. Ш. против определение № 124 от 11.04.2013 г. по ч. гр. дело № 64/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.02.2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 1153 от 19.02.2013 г. на С. С. Ш. против определение № 70 от 29.01.2013г. по ч. гр. дело № 53/2013 г. на Сливенски окръжен съд за изпращане на изп. дело № 364/2010 г. по описа на СИС при Сливенски районен съд на Съдебно изпълнителна служба при Новозагорски районен съд на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, поради изчерпване състава на четиримата държавни съдебни изпълнители при СИС на Сливенски районен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е, че с определение № 70/29.01.2013г. по ч. гр. дело № 53/2013 г. на Сливенски окръжен съд е постановено изпращане на изп. дело № 364/2010 г. по описа на СИС при Сливенски РС на СИС при Новозагорски РС на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, поради направен отвод на четиримата съдебни изпълнители при СИС на Сливенски РС на основание чл. 22, т. 6 ГПК, довело до невъзможност за разглеждане на делото в съответния съд. Срещу това определение С. Ш. е подал частна жалба вх. № 1153/19.02.2013 г., върната като процесуално недопустима с разпореждане от 20.02.2013 г. на Сливенски окръжен съд, потвърдено от въззивния съд с обжалваното определение.
Прието е, че определението по чл. 23, ал. 3 ГПК за предаване на делото за разглеждане от друг равностепенен съд е действие по администриране на изпълнителното дело, то не прегражда производството по делото и не отнема възможността за защита интересите на частния жалбоподател като взискател по изпълнителното дело, поради което е необжалваемо, и разпореждането за връщане на частната жалба е законосъобразно.
Определението, с което горестоящият съд постановява изпращане на делото за разглеждането му в друг равен съд, поради отстраняване на съдиите от разглеждането му в съответния съд не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена възможност в закона за неговото обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което законосъобразно съдът е приел, че такова определение е необжалваемо.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на нарушаване на разпоредбата по чл. 14, ал. 3 ГПК, според която никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Разпоредбата урежда разпределяне на гражданските дела между съдилищата и други органи и има предвид случаите, при които несъдебен орган счита, че делото разглеждано от съда му е подведомствено. В този случай несъдебният орган трябва да повдигне препирня за подведомственост. Очевидно цитираната разпоредба е неприложима към настоящия случай и в този смисъл оплакването не може да обоснове приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно, а наведеното оплакване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 124 от 11.04.2013 г. по ч. гр. дело № 64/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ